вещица, знаех, че
пръстена на рода Тьер изобщо не бе повлиял на решението ми да кажа „да”. Той по-скоро ме беше изплашил»
беше ме накарал да се съмнявам» както и всички събития, които ни бяха затрупали като лавина...
- Добре тогава, аз сам ще ви кажа - раздразнено произнесе магистърът на Смъртта, - Тьер, твоят прадядо, с
цел да съхрани кръвта на рода, явно е преметнал моя дядо и за първороден, тоест, за наследник, бил обявен
Аррак, бащата на император Анаргар, нали, Дея?
Аз нищо не казах. Тайната не беше моя и не ми бе позволено да я разкривам.
- Следователно - продължи магистър Еллохар, - Тангирра е истинската наследница на империята... - той
помълча и замислено промълви: - Ето откъде се е пръкнала тази идея за кръвосмесителен брак, а аз все се
чудех за какво ли им беше на двамата близнаци да вдигат такава гюрултия около брака на Танги. Мошеници!
Риан въпросително вдигна вежда, гледайки ме, а аз едва забележимо кимнах. Да, пред мен наистина се
намираше истинския император на Тъмната империя.
- Рен - продължавайки да гледа в очите ми, повика Тьер и без да дочака отговора, продължи, - най-добре ще
е да забравим за този разговор. И тримата.
Аз се усмихнах, Риан направи същото в отговор, магистър Еллохар измърмори нещо, но произнесе
невероятното:
- Да кажем така - ние и двамата се обърнахме към него, удивени от явното несъгласие в тона му, но директорът
на Школата за Изкуството на Смъртта безцеремонно и нагло ни уведоми: - Риан, аз ще си мълча, но... - пауза
и насмешливото: - В момента, в който дядо ми извърши огромната глупост да ми предаде властта и престола
на Хаос, ти ще застанеш начело на Тъмната империя. Без варианти, Тьер.
В думите му вече нямаше и сянка на насмешка.
- Р-р-рен - подхвана лорд-директорът.
- Казах, без варианти - безкомпромисно повтори лорд Еллохар. - Дарг на трона - това е смешно, ха-ха-ха. на
мен ще ми се наложи да управлявам и майтапите на Дарг много бързо ще престанат да ме забавляват.
Изви се адски пламък.
Когато огънят утихна, се оказа, че с Риан сме се пренесли в императорския дворец, в покоите, които вече ми
бяха познати.
- Мамо! - разгневеният глас на магистъра се разнесе из стаите, карайки да потрепват златните завеси на
прозорците и гоблените по стените.
Тангирра Тьер излезе от собствената си спалня, след нея, оправяйки ризата си, лорд Рдаен Тьер и двамата
спряха, когато ни зърнаха. По-точно, заковаха се на място, когато осъзнаха колко е бесен Риан.
- Сине? - удивено попита Тьер-старши.
Тангирра пък въпросително погледна към мен и аз бях принудена да си призная:
- Лорд Еллохар сам се досети за всичко, аз нищо не съм казала. Лорд Тьер се обърна към жена си и тихо
попита:
- Тангирра?
- Тоест, ти не си знаел - подсмихна се Риан. - Мамо, ти си все същата! Лейди Тьер сви рамене, след това се
обърна към мъжа си и едва чуто промълви:
- Ти никога не би се съгласил да станеш император...
Поемайки си рязко дъх, Тьер-старши с достойнство понесе удара, а след това тихо я укори:
- Беше длъжна да ми кажеш.
И това беше всичко. Без скандали, без упреци, без изясняване на отношенията. Може и да ги беше отложил за
после, когато останат насаме, но най-вероятно просто й беше простил така, както тя някога му беше простила
похищението. Както и да е, след като изясниха нещата между себе си, съпрузите Тьер се обърнаха към нас и
Тангирра директно попита:
- Какво изиска Еллохар за своето мълчание? Все нещо те е изкарало от нерви, нали? Риан издиша, но веднага
се взе в ръце и напълно спокойно съобщи:
- Аз трябва да поема управлението на империята, когато Властелинът на Хаоса му предаде трона си. И лейди
Тьер изплашено си пое дъх и след тихо “О-о-о!” потресено се взря в сина си.
- Ти не знаеше ли? - удиви се Тьер-старши. - Даррен Еллохар е наследникът на Световете на Хаоса, признат от
всички принц, единственият от четиридесетте внуци на Арвиел, пред когото скланят глава всички демони на
Ада.
Тангирра направи няколко неуверени крачки към близкото кресло, бавно седна, объркано потърка
слепоочията си и нервно произнесе:
- Всъщност, Арвиел е безсмъртен.
- Ние сме тъмни, не сме от тези, които се надяват на късмета - раздразнено произнесе Риан. Усмихвайки се, Тьер-старши леко насмешливо се обади:
- Според мен, уговорката е равностойна, в края на краищата, той ти остави Дея, това е благородно от негова
страна, като се има предвид природния егоизъм на демоните.
Риан мълчаливо кимна, явно беше осъзнал нещо важно, за разлика от мен.