си. Оказа се, че това са покани за сватбата. Но какви!
„Скъпи лорд и лейди /
Бързаме да ви съобщим едно от най-важните и значими известия. Великият лорд Риан Тьер, член на ордена на
Безсмъртните, Първи меч на империята, магистър на Тъмната магия и Изкуството на Смъртта ще сключи брак
с перлата на Приграничието, героинята на Ардам, най-талантливата адептка на Академията на проклятията
и прославената съсобственичка на свръхпопулярната кантора за частни разследвания „ДеЮре”, госпожа
Дея Риате. Бракосъчетанието ще се състои в императорския дворец, по пладне на двайсетия ден на лятното
слънце тази година. На вас ви се е паднала великата чест да бъдете поканени на това невероятно събитие!
С уважение, старейшините на гномската община.”
И това беше само първата от поканите. Следващата гласеше:
„Любовта е най-ценния от даровете на живота. Рядък дар, особен. Дар, който съединява сърца и животи, дава
потомство и сгрява всеки преживян ден.
Побързайте да им завидите!
Великият лорд Риан Тьер, член на ордена на Безсмъртните, Първи меч на империята, магистър на Тъмната
магия и Изкуството на Смъртта ще сключи брак с перлата на Приграничието, героинята на Ардам, най-
талантливата адептка на Академията на проклятията и прославената съсобственичка на свръхпопулярната
кантора за частни разследвания „ДеЮре”, госпожа Дея Риате.
Да, на лорда безумно му е провървяло, напълно сме съгласни с вас и ви чакаме, за да обсъдим заедно
степента на късмета, ощастливил лорд Тьер. Обсъждането ще се случи в императорския дворец, по пладне
на двайсетия ден на лятното слънце тази година.
С уважение, старейшините на гномската община.”
След като дочетох, намръщено погледнах господин Мелоуин, но той, потривайки нетърпеливо длани,
заповяда: - По-нататък четете, госпожо Риате, следващата сам съм я писал. И аз прочетох:
„Скъпи жители на Тъмната империя!
На острова на морските вещици, в океана на Страстта, лорд Риан Тьер и госпожа Дея Риате откриха
съкровището на Истинската любов, предназначено именно за тях двамата!
Каним ви на пир в чест на това забележително събитие!
Чакаме ви...............година, в..........Часа в самия императорски дворец!
Носете със себе си сандъци злато, други подаръци не се приемат!”
- Потресаващо, нали? - поинтересува се господин Мелоуин.
- Да, наистина съм потресена - признах си едва чуто.
- А така! - гномът тържествуващо вдигна пръст нагоре. - Тогава идете и съобщете на уважаемия майстор-
следовател лорд Найтес, че именно този вариант е най-най-хубавият.
Кимайки няколко пъти с глава, предпазливо попитах:
- А Юрао къде е?
- В балната зала - вкопчвайки се за лакътя ми и събирайки всички картички, съобщи почтеният гном,
-побързайте, госпожо Риате, само заради нас и само днес типографията на уважаемите братя Селон ще
работи до късно, само нашата поръчка чакат.
И той бързешком ме задърпа към вратата на кухнята, а лорд Шейвр и лорд Елгет ни последваха, вампирът
- меланхолично, демонът - забележимо нервничейки. И сигурно му се наложи още повече да се нервира, защото, когато излезе в коридора, господин Мелоуин почука по стената и произнесе заветното „свои”.
Нас ни засмука моментално нанякъде, отзад се разнесе ръмженето на лорд Шейвр и злобното „пак ли?” с
гласа на втория ми телохранител, докато нас ни носеше напред и надолу, нагоре и настрани, и още нанякъде, докато не ни изплю на блестящия излъскан под. - Господин Мелоуин, нали ви помолих да не безпокоите
партньора! - Юрао галантно ми помогна да стана, набързо провери дали всичките ми кости са цели и след
като не намери нищо счупено, попита: - Как ти се видя тортата?
- Приказна е - въздъхнах озъртайки се. Това не беше балната зала, а внушително помещение, долепено до
нея, тук бе разположена затрупана с документи маса, до която се бяхме изтърсили, а от нея към вратата се
точеше безкрайна опашка от гноми с дебели и тънки папки в ръце.
Дроу приглади поразрошилата ми се коса и зададе сакралния въпрос:
- Искаш ли да видиш поканите? Кимнах.
Юр се приближи до масата, отвори една от папките, на която с неговия почерк беше надраскано „Оформяне
на тържеството” и измъкна от нея белоснежен плик със златен вензел, който изобразяваше два пръстена, обкръжени от ален пламък. Много красиво.
Отворих все пак предпазливо, а след това прочетох:
„Уважаеми,
Имаме честта да ви поканим на бракосъчетанието на лорд Риан Тьер и госпожа Дея Риате. Церемонията ще
се състои в императорския дворец, по пладне на двайсетия ден на лятното слънце.” Прочетох, вдигнах поглед