- Ама... ама... - загъргори Скруп, успял да задържи за миг глава над плаващите пясъци на оправданията, преди да се предаде и да потъне. - От много отдавна не правя секс в семейното легло. Цялата тази работа няма нищо общо с Пърди... - с госпожа Пендъл и повишението й. Решението ми беше много трудно.
- Наистина. И на записа изглежда така.
Пердита се опитваше да нахлузи гащите си.
- Не исках да взема идеите ти, Касандра. Истината е, че страдам от ужасно потискащ комплекс за малоценност и...
- Нямаш никакъв комплекс за малоценност. Ти си малоценна, Пърди.
- Имай милост - започна жално тя. - Прояви колегиалност. Женска съпричастност.
- А, не знам - отвърнах аз и й пробутах отговора, с който тя ме беше затапила, когато ме хвана да се промъквам с класната си стая след екскурзията в Природонаучния музей. - Дългът преди приятелството.
- Какво искаш? - попита направо Скруп.
В този момент осъзнах, че може и да не съм толкова добър човек, колкото си мислех.
- Повишението.
- Какво? - Пердита извика дори по-силно, отколкото в момента, когато се преструваше, че получава оргазъм.
- Точно така. Струва ми се, че тъкмо това е извинението, от което имахте нужда, за да ме повишите. - След това се опитах да го имитирам. - Вие проявихте такава отявлена враждебност към новата заместник-директорка, тоест към мен, затова ми се струва, че е в интерес на училището да сложите край на дългогодишната си кариера на директор и да приемете събитията като възможност за осъзнаване на творческия потенциал на живота - опитах се да предам думите, които бе пробутал на мен.
- Ти, кучко мръсна - изсъска Скруп. - Вън от училището ми.
- Добре - свих рамене аз. - По всяка вероятност ще се срещнем на събранието на настоятелите и там ще обсъдим близките ви работни взаимоотношения с представителка на учителския състав, която току-що е била повишена.
Скруп пребледня. Най-сетне заговори тихо и монотонно.
- Аз съм на шейсет и четири. Пенсионирането не е лоша възможност.
Пердита избълва истинска експлозия от ругатни.
Не знам дали „ликувам" е подходящата дума, но със сигурност знам, че по тялото ми се разля много топло чувство.
- А, да, още нещо. - Спрях пред вратата. - По отношение на семейния проблем, който очевидно имате, господин Скруп... Може пък малко терапия да съживи тайнството на брака. Имам номера на чудесна терапевтка, която се занимава със семейни консултации. Казва се Бианка. Ще ви пратя по имейла номера й. И да не забравя да ви пожелая весела Коледа и на двамата. За мен тя вече дойде! - Беше очевидно, че им се подигравам, но пък какво удоволствие ми достави само.
Животът очевидно бе решил да започне да реди хубави неща и следващата изненада, която реши да ми поднесе, беше Рори.
Случи се на Бъдни вечер. Децата си бяха легнали, а аз опаковах подаръците им и ги подреждах под елхата, когато чух превъртането на ключ във входната врата, и той се заклатушка към мен, като се подпираше по мебелите с предпочитание към наклон надясно.
- Мнооого съшълявам - изломоти отнесено той. С дъха му човек спокойно можеше да почисти загорялата фурна.
- Рори, с колата ли дойде? Ти си пиян като казак.
- Неее, пеша. Днес, се позанима'ах с камерата...
Изпъшках и се намръщих от страх какво ще ми каже и защо. Доколкото си спомням, Бианка имаше намерение да го включи в секс видеото си.
- И какво? - попитах аз.
- Както и да е - изхълца той. - Нямах пре'ста'а, че Джени е з'писала ’дбягването.
-Кое?