Рори продължаваше и продължаваше. Питах се дали ще загрее, че не съм на върха на щастието, ако извадех несесера за нокти, подарък от Хана, и започнех да си почиствам кожичките.
С облекчение забелязах, че върховният момент наближава.
Рори открай време свършва по един и същи начин. Издава серия от еднотипни стонове, които преминават в кресчендо, за да се превърнат в мини стонове, които на свой ред прерастват в една гигантска извивка, която малко по малко губи силата си, за да бъде последвана след няколко минути от гръмовно хъркане.
Аз оставам да лежа на една страна, вперила поглед в промъкналата се под вратата светлина от коридора. Дали да не се сдобия с прозрачен халат и да поискам рецепта за Тя-агра - дори да направя първата стъпка? Едно-единствено врътване - и завивката ми се изплъзва, помислих си аз, когато Рори се намести на една страна и арктическият въздух обгърна тялото ми.
С натежало сърце признах пред себе си, че Джаз имаше право. Само дето не можех да понеса как ще злорадства, ако й кажа. Докато се унасях, реших в никакъв случай да не й обяснявам, че „сексуалната свобода" е свободата да не правиш секс със собствения си съпруг.
4. ИМА ЛИ ЖИВОТ СЛЕД ИЗНЕВЯРАТА?
- Права си. Сексуалният ни живот е умряла работа. - Щом чух гласа на Джаз, не се стърпях и признах истината. Рано на следващата утрин се лепнах на телефона, за да поговоря с най-добрата си приятелка.
- Това е единственото чукане, на което можеш да разчиташ в съпружеската спалня, сладурче - отвърна Джаз с дрезгав от махмурлука глас.
- Изглежда, отказвах да приема, че е така - продължих аз. - Я кажи, какво стана след партито? Разпитали Стъдс за медения му месец из Виаграландия?
- Легнах си нацупена. Той се довлече почти веднага и се опита да правим секс. Представяш ли си? Каза, че откакто съм го предизвикала на вечеря, нямал търпение да се люби с мен.
- Ти какво каза?
- Казах му, че е нацелил десетката.
Изкисках се.
- А за виаграта попита ли го?
- Каза, че била за мен. Бил правил експерименти сам, но не се получило. Сега вече бил нацелил дозата.
- Ти вярваш ли му?
Тя не отговори веднага.
- А Елтън Джон с естествена коса ли е?
- И какво си намислила?
- Дойде времето да се поослушам.
- И как точно възнамеряваш да се превърнеш в Джеймс Бонд?
- Нали се сещаш, че трябваше да ходим на почивка на Шри Лаика, за да отпразнуваме там годишнината?
Дейвид Стъдландс, хуманен лекар, се съгласяваше да отиде на почивка единствено по места, за които имаше сведения за измъчени, нещастни хора. Конго, Алжир, Судан, Бирма, Ачех5 - това бяха най-забележителните места за почивка на многострадалната ми приятелка. Дейвид беше щастлив единствено когато се натресеше в някоя покрита с влажна плесен джунгла, жужаща от маларийни комари или терористи. Накрая Джаз се отказа да пътува с него.
- Не искам да ходя на почивка по места, където хората съвсем наскоро са преживели такива травми - обясняваше тя. Една година, когато Стъдс обяви, че ще пътуват до Дисни Уърлд, Джаз направо онемя.
- Дисни Уърлд? Наистина ли? Супер! - Това, за което не се бе сетила, бе, че във Флорида все още има смъртно наказание, че Дисни Уърлд е на две крачки от затвора „Грейневил" със строг режим и засилена охрана. Така че отново бе оставена сама да обикаля гигантския увеселителен парк с малко дете, което си е истинска смъртна присъда за всяка майка. „Обади се на „Амнести", беше ми изпратила есемес тя. „Спешна нужда от помощ. Осъдената на смърт майка е сама."
- Шри Ланка ли?
- Да. Дейвид избра мястото, за да може да лекува жертвите на цунами във времето, когато не се налива с пиня колада. Е, сега отказва да замине, защото уж имал страшно много работа в Лондон, но настоява да не се съобразявам с него и да замина.
- А ти ще заминеш ли?
- Ще му кажа, че заминавам, но... Каси, ти имаш ли работа следващите няколко вечери?
- Сигурно ще вися пред огледалото с пинсета в ръка, за да изскубна поникналите по брадата ми косми. Защо?
- Ще се престоря, че тръгвам за летището, след това ще се покрия у вас, за да видим на какви домашни посещения ходи добрият чичо доктор, докато уж ме няма. Ще ми помогнеш ли?