- Вашите закъснения се превръщат в навик, госпожо О'Каръл.
- Постарах се да дойда по-рано, но бедата с точността е, че няма кой да я оцени - хриптя останала без сили аз.
Той ми отправя една от усмивките си, които раздава много оскъдно. Сега следва да чуя омекналия му глас, който целият персонал, включително и аз, намираме за изключително страшен, особено когато го пуска в действие преди някоя от ожесточените си тиради.
- Смятате ли, че тези проблеми с организацията на времето ви правят подходяща за поста на заместник-директор? - пита тихо той. - Госпожа Пендъл е забележително точна.
Пердита Пендъл е не само много точна, ами разчита и на забележителни връзки. Май единственият начин, по който можеш да Оцелееш в Англия, е като си избереш прадядо, поръсиш го обилно с тор, тоест с какви ли не измислени простотии, и вземеш че отгледаш допълнителен клон на семейното дърво. Пердита не разполага просто със семейно дърво, тя разчита на цяла гора, включително и татенце, който е бил главен училищен инспектор. Аз пък, от друга страна, съм последната издънка на дълъг списък престъпници. Прадедите ми са били преселени в Тасмания, задето са крали дантелени кърпички и плесенясал хляб... а, да не забравя, и задето са продавали чисти наркотици. Пердита е от жените, които си имат поднос за вино на колелца, кърпи за ръце, съобразени с цвета на посудата, ръчно бродирани халки за салфетки, ножове за риба и специални чинийки за масло. Освен това разчита на заможен съпруг. Един ден в учителската стая я чули да казва: „Направо съм скапана! Цяла седмица не мога да реша коя детегледачка да взема с нас на ски." Колежките били готови да й скочат и да я удушат на място. И знаете ли какво? Съдебните заседатели, съставени от работещи майки, щяха да ги признаят за невинни.
- Какво е извинението ви този път? - Директорът, изглежда, тайничко се забавлява, като ме гледа как се гърча.
- Ами... - Докато бях в началното училище „Норт Примроуз", бях натрупала цял пантеон извинения. Макар роднините ми да нямаха никаква представа, повечето бяха срещнали преждевременна смърт. Болестите на децата ми варираха от диария и дифтерит до магарешка кашлица и ухапвания от невестулка (като си женена за ветеринар, поне можеш да се спреш на правдоподобно животно). Поглеждам шефа си. Извил е вежди и с нетърпение очаква отговора ми. Помръдва вежди и те започват да шават също като съвкупяващи се гъсеници. Трескаво мисля какво извинение да пробутам. Колебая се дали да не му кажа, че духовният водач на сектата, в която членувам, ме е задържал за упражнения по прерязване на гърлото... Това може и да не ми осигури желаното повишение, но поне ще ме изстреля към ранно пенсиониране. В същия момент се обаждат гениалните ми способности.
- Истината е, че закъснях, докато се възхищавах на въпросника за самооценка, който между другото е забележително проницателен, та заради него си позволих да се успя тази сутрин - лъжа аз. - Беше толкова задълбочен, толкова стимулиращ, че просто не можах да заспя. - Май ще трябва да се постарая повечко в мазненето, казвам си аз, но поне успявам да го накарам да поприбере войнствено наежената козина.
- А, така ли. Да, наистина. Така е. Носите ли го?
- Аз донесох моя. Между другото, заглавието е истинско вдъхновение. „Да преподаваш, означава да се учиш!" - намесва се ентусиазирано Пердита и подава въпросника си.
Минава ми през ума да обясня на Скруп, че молбата за работа е просто лист хартия, пълен с лъжи. Вместо това се примирявам с едно:
- Боже, в бързината да не закъснея, сигурно съм го забравила вкъщи - мажа аз. - Още утре сутринта мога да...
- Можете да направите устна самооценка - предлага мило Пердита.
Сега я втасах. Праволинейната тъпачка ме набута в миша дупка.
- Чудесна идея - съгласява се веднага Скруп. - Би трябвало да се срещна с вас двете поотделно, но тъй като вие, госпожо О'Каръл, пропуснахте толкова много от насрочените ни срещи, ще се наложи да ви вмъкна в разговора, който се канех да проведа с госпожа Пендъл. Съгласна ли сте, че... -
Директорът започва да чете от въпросника на Пердита: - редовно и съвестно използвате допълнителна информация в учебния процес, за да задоволите своевременно очакванията и интересите на учениците и постигнете желания напредък в съответствие с предварително уточнения учебен план?
- Учебен план ли? - Хващам се за единствената дума, която успява да се задържи в съзнанието ми от това безкрайно изречение. - Говорите за учебния план, одобрен за град Лондон ли? А-ха, имате предвид как се пише, чете и се разпространяват наркотици - блъфирам аз. - Е, истината е, че поне учениците се научават как да смятат.