Выбрать главу

Саксиите ми заместваха останалите членове на бандата, Стойката на лампиона му служеше за микрофон, а пък огледалото изпълняваше ролята на полудялата от възторг публика, докато той бълваше думите на „Дим по водата" и се тресеше като луд.

Излишно е да ви казвам, че къщата нямаше нищо общо с образцовия дом, който си представях. Приличаше повече на тренировъчен плац на специалните части. Мръсните чинии бяха все още под канапето, а леглото, на което му предстоеше сглобяване, бе в кашона до краката му. Рори дори не се притесни, когато ме видя на вратата, просто продължи да дрънка на въображаемата си китара още по-въодушевено и се отпусна на колене за особено прочувствено солово изпълнение.

Прецених, че е време да споделя с него най-полезния домакински съвет, който бях научила: петната от кръвта на съпруга излизат, без да остане и следа, със смес от препарат за колосване и вода.

Сигурно много ще се изненадате, когато ви кажа, че се скарахме. Просто не беше за вярване.

-      Какво прави през всичкото това време?

-      Ами започнах да почиствам.

-      И кое точно си почистил? По масичката в хола в най- скоро време ще плъпнат плъхове, отгледали сме бактерии, които са в състояние да погълнат бебе... а ти ми разправяш, че си почистил. Кое точно си почистил, а?

Вложих и солидна доза сарказъм:

-      Какво ще кажеш за една презентация по въпроса дали празните кутии от портокалов сок трябва да се слагат в хладилника или в кошчето за боклук? Сигурно ще ти бъде от помощ.

Проявих неприкрита враждебност:

-      Всеки съпруг, стоварил задника си на канапето, за да гледа спортните предавания четири часа без прекъсване, ще бъде извлечен и изхвърлен за сметка на собственика. Това поне ясно ли ти е?

Пуснах в действие първото, което ми дойде наум и което спокойно щеше да ме изведе в редиците на мъчениците:

-      Май ще се наложи и това да свърша, както и всичко останало.

Включих на мъченическа скорост, разкъсах пластмасовата опаковка около отделните табли за леглото на Джейми и се зачетох в инструкциите. „Вземете отвертка на „Филипс". Отворих кутията с инструментите и огледах напълно непонятното за мен съдържание. Кой беше този „Филипс"? Как е възможно да е бил такъв садист?

-      Добре де, добре. - Обзет от пълна досада, Рори спря музиката и отложи за неопределено време останалата част от въображаемия си рок концерт. - Ако ми помогнеш, няма да отнеме кой знае колко време.

Три часа по-късно започна да ми минава през ума, че производителят, както и продавачите, са виновни за разпадането на повече бракове, отколкото изневерите. С новото легло на Джейми така и нищо не се получи, а след шест истерични избухвания най-сетне открих чудесно приложение за отвертката на „Филипс". Оказа се невероятно удобно оръжие за съпрузи, решили да се самонаръгат до смърт.

Рори пипна бутилката с уиски. Аз бях толкова депресирана, че ми се пиеше нещо по-силно - например разтворител за блажна боя.

-      Виж - примирих се аз. - Защо не повикаме детегледачка за тази вечер и не излезем да поговорим?

-      Да излезем ли? Къде ще ходим? Всеки път, когато излизаме, настроението ми се скапва. В ресторантите имат разни менюта, дето описват с по шейсет думи нещо, което се оказва най-обикновено листо от маруля, приличащо на умряла жаба. Не, Каси, благодаря, но няма да стане. А и за какво ще говорим?

-      Боже, нямам представа. Какво ще кажеш за предстоящия ни развод?

Следващият ден, 2 март, бе рожденият ми ден. Рожденият ден на майката се нарежда след рождения ден на морското свинче, разбира се. Ние, жените, сме наясно с тази особеност. Защо ли си въобразявах, че чаша чай и препечена филийка, дори поизгоряла, поднесени ми в леглото, щеше да ме омилостиви, дори да се бяха сетили само децата.

За рождения ден на Рори купувам подаръци и ги опаковам, предвиждам по нещо дребно и от децата, правя торта във формата на сърце и се опитвам да го глезя като истински султан.

В неделя към обяд, тъй като никой не се сети да спомене и дума за специалния ден, аз надигнах глас.

-      Не очаквах надпис високо в небето „Обичам те, Каси", нито пък неонов надпис на „Пикадили" с любовно послание, но едно цвете за рождения ми ден щеше да е мил жест. Сети ли се поне да напомниш на децата?