- Може би ако престанеше да се чудиш по какъв начин да ме скастриш, щях да бъда по-самоуверен в леглото. Как е възможно така да принизяваш професията ми? Знаеш, че аз бях най-младият от целия випуск. Завърших по-рано от останалите!
- Че това се отнася и за много други неща, които вършиш, Рори.
Съпругът ми ме погледна като ритнато псе.
- Бих казал, че съжалявам - отвърна саркастично той, - само че Тестостероновият мирен договор ми забранява да развея бялото знаме.
- Това е повече от очевидно. А в него споменава ли се нещо за промяна на адреса на местоживеене на съпруга?
- Какви ги приказваш? - продължи той. - Да не би да се опитваш да ми кажеш, че гаранциите на брака ни вече са изтекли?
- Ако бракът ни беше един от пациентите ти, досега да си го приспал. Според мен сме на този етап, когато или се развеждаме, или си търсим „интересна двойка за безкрайни забавления".
Той отстъпи крачка назад. По изражението му ми стана ясно, че съм стъпила върху мина. Лъскавите стрелки на часовника проскърцваха в оглушителната тишина.
- Значи наистина си загубила оргазма си? Господи. Какво стана с нас, Кае? Едно време се чукахме като зайци.
Свих рамене.
- Имам брачен тумор.
11. ТРИТЕ ШАВЛИВКИ
Бракът със сигурност е начинът, по който природата ни навира мастурбацията в очите. „С тази разлика, че за мен самозадоволяването е като да танцуваш без музика", признах пред Джаз в един от имейлите си.
„Прекалено млада си, затова не разчитай папата да ти позвъни, за да ти поиска съвет по въпросите на безбрачието, Кас, отвърна тя. Трябва да ти намерим момче залъгалка. Помисли си."
Наистина се замислих. При това много сериозно. Мислех по въпроса, когато извих врата си и открих, че съм просната по корем, докато якият масажист ме мачкаше, и впрегнах цялата си воля, за да не си позволя да се търкулна като някой шкембест бизнесмен и да попитам дали предлагат „екстри".
Мислех по въпроса, когато колежката по физическо пусна един виц в учителската стая.
- Защо омъжените жени са по-закръглени от неомъжените? Защото, когато неомъжената се прибере, надникне в хладилника и види, че няма нищо, тя си ляга. Когато омъжената надникне в леглото, отива да отвори хладилника.
Мислех по въпроса, докато четях анализ за брака в „Гардиън", където се твърдеше, че на четирийсет и два процента от жените им се е случвало доста често да се замислят дали да не избягат с някой друг. Половината признават, че им се е искало да не са сключвали брак. За трета група сексът беше досадна работа. Замислих се по въпроса, когато на следващата сутрин се събудих разплакана, а след миг осъзнах, че изобщо не бях заспивала. Стисках зъби, докато пред очите ми плуваха кошмари, а сетне разбрах, че през всичкото време съм била будна.
Мислех по въпроса, докато отивах на гости на нашите. В Англия най-често заварвате бащите някъде в градината, също като дървесни феи. Мама наричаше бараката за инструменти на татко „преддверието към смъртта". Той се вмъкваше вътре и забравяше да излезе часове наред.
- От време на време надничам, за да се уверя, че все още диша.
Една събота се бях сгушила до накиснатите в марината пържоли и зъзнех пред влажния огън, когато баща ми напомни, че било годишнината от сватбата ни.
- Хайде, Рори. Целуни прекрасната си булка.
Аз много старателно избягвах темата. Най-голямата изненада, която Рори можеше да ми поднесе, бе да си спомни, че този ден съществува. А сега, след като вече му напомниха, по-късно щеше да ми се наложи да изтърпя противното псевдопразнично клатене в леглото. Нали не сте забравили за Ръката. (Това са те родителите, не можеш да ги търпиш, но и нямаше да си на този свят без тях.)
Единствено мама бе забелязала, че съм се смалила, прегърбила и съм потисната.
- Трябва ми промяна - обясних й аз. - Иска ми се да изпитам някаква тръпка... И не ти говоря за поклонение до Сантяго де Компостела или спускане по някоя река.
Тя ме посъветва да се потопя в работа.
Послушах я. През следващата седмица се заех да пиша срочни характеристики. Бях толкова разсеяна, че на два пъти за малко не написах истината в писмата до родителите. „В никакъв случай не позволявайте на това дете да има поколение." И до бащата на най-големия калпазанин в училището: „Направете си васектомия. Подобно създание в никакъв случай не бива да се пръква отново на този свят."
Ала ето че в края на седмицата, когато децата се изсипаха в коридора след обяд и въздухът се нажежи от виковете им, аз усетих, че успешно съм отклонила вниманието си от брачните неволи. Де да имаше начин да престана да забелязвам и директора. Само че той крачеше срещу мен, вдигнал колана на панталоните си почти до раменете, а маншетите не стигаха дори до глезените.