- В кабинета ми - нареди зловещо той. Ако Скруп имаше брадичка, със сигурност щеше да я вирне високо.
Щом седнах срещу него, той ме попита дали ми прилича на човек, който би се оставил да „стане плячка на долните паразитни клюки, които се разпространяват в учителската стая"?
Отвърнах, че веднага след като разгадая смисъла на въпроса, ще му отговоря.
- Наистина ли сте казала на господин Рацингър, че има интелигентно дете, но системата на образованието го съсипва? - Ако някоя електрическа компания успееше да впрегне парата, която излизаше от ушите му, това щеше да сложи край на проблемите в Лондон с потреблението на ток.
- Ами, да... така е. Наистина мисля, че Джаспър би могъл да се възползва от някои училища...
- Вие имате ли представа, че по този начин излиза, че училището ни е неспособно да се справи? По този начин ли създавате самочувствие на децата?
Господин Скруп винаги използваше разни високопарни термини. Този тип сигурно би нарекъл и любенето „временно сливане". Затова пък оргията би определил като „извънредно събитие за утвърждаване на колективния дух". За него годишнината от сватбата е „преглед на компетентността за изминал период". Децата му бяха „пилотни проекти". А пък разводът бе „емоционално падение".
-Ами...
- Крайно време е да преразгледате недостатъчно успешните си методи.
Искаше ми се да отвърна, че според мен бе крайно време да направи нещо, за да премахне лошия си дъх, но се въздържах и се усмихнах примирено. Ако умението да покажеш колко си жалък бе олимпийски спорт, несъмнено щях да печеля златния медал година след година.
- Проявявате творчески подход в класната стая, както изтъкват и инспекторите, но също така сте длъжна да се съобразявате с учебния план. Проведох обстойна дискусия с настоятелството и ми се струва, че ако искаме да избегнем проблемите, е крайно време да се обърнете за съвет към някой... по-дисциплиниран колега.
А пък аз си мислех, че е крайно време някой астероид да го целне по главата, след което да бъде проведена нова обстойна дискусия, която да потвърди, че е най-големият тъпанар на този свят. Наежих се. Може би хората успяваха да подушат малодушието ми?
- Какъв съвет?
- Госпожа Пендъл великодушно предложи да прегледа с вас учебния план, за да се увери, че се съобразявате с училищната политика. Независимо че сте съпернички, тя благородно ще ви допусне да пиете от извора на знанията й.
Точно сега ми трябваше да пийна нещо силно. Например знания с много лед, ако обичате.
Значи през следващата седмица се налагаше да изтърпя позора противната мис Пити да се рови в учебните ми планове.
- Не бива да забравяш, че си неповторима, Касандра. Както и всички останали! - опита се да ми пробута оксиморон Пердита. Още по-лошо бе, че тя отговаряше за творческия ден. Този ден обикновено бе спокоен, нямаше дечурлига и учителите пиеха повече чай от останалите дни и използваха безкрайно необходимото им време за подготовка на часовете. Само че на Пердита й бе хрумнало нещо още по-умно - да сплоти колектива, като включи всички в разни игри.
- Коя ще бъде първата игра? - изчурулика тя, когато в понеделник сутринта се изправи пред намусените учители.
Погледнах директора с неприязън и си казах, че най-добрият избор е „Кой ще закове пръв тупе на плешивата тиква?"
Леле, предложението да се потопя в работа май наистина си го биваше толкова, че като нищо можех отново да започна да се тръшкам за личния си живот. Както е известно на всички ни, работата е първокласна досада. Не е ли голям майтап, че хората винаги лепват думата „работа" до думата „брак".
- Всичко е уредено. Имаме двойна среща. - Джаз подхвърли ключовете от колата си във въздуха и подскочи леко, така че кожената й мини пола да не се вдигне, а очите й заблестяха игриво. Не можех да не се възхитя на великолепната й промяна. Толкова много ми се иска да бъда като Джаз, да се насладя на лекотата, с която профучава на този свят, на усета й какъв бакшиш да даде, кого да засече, докато е в колата... как да си кръстоса краката, за да накара всеки мъж наоколо да я пожелае.
- И ти трябва да дойдеш, Хана, за малко допълнителни физически упражнения. - Джаз надникна във фризера на Хана, завъртя се и си взе нещо за хапване. - Трябва да го направим, докато сме все още достатъчно млади. Трите Шавливки.