Хана сви едва забележимо рамене и отвърна надменно:
- Млад си само веднъж, но е повече от очевидно, че си оставаш празноглав завинаги.
- Преди малко Хана ме посъветва да отида на брачна терапия - обадих се аз.
- Терапия ли? - намръщи се Джаз. - Ти да не би да си се побъркала?
- Обикновено това е причината, поради която хората се подлагат на терапия - отвърнах съкрушена аз.
Да ходиш някой да ти дава съвети за пропадащия ти брак е все едно... не знам... койотът от анимационните филмчета с Бъгс Бъни да се опита да спре товарен влак с пръчка.
- Ако си въобразяваш, че нямаш нужда от терапия, това означава, че имаш. - В гласа на Хана вече се бе прокраднала познатата ни ледена нотка.
Докато ги слушах да се джавкат с противоречиви мнения за живота ми, мозъкът ми започна да се мята като риба на сухо. Погледнах първо едната, после другата си най-добра приятелка. Ето че пак се получи същото. Превърнах се в шунката, притисната в сандвича на приятелството.
- Казвай? - обадиха се двете едновременно.
Нямах никакво желание да се присъединя към отбора на прелюбодейките на средна възраст. Не исках и да ходя на терапия - единствената професия на този свят, в която клиентът никога няма право.
- Ами...
Едно беше сигурно. Вече бях прескочила онази час от брачните клетви, в които се казваше „в добро" и се бях отправила със зашеметяваща скорост към „и зло". Налагаше се да направя нещо. При това в най-скоро време.
Как обаче да избера между двете си приятелки? Както обикновено, нерешителността ми взе надмощие.
ТРЕТА ЧАСТ
12. ПОВРЕДА НА ГЕНИТАЛИИТЕ
От силата на оргазма й многобройните източени фалически творения от махагон, събирани от терапевтката по време на пътуванията й до Нова Гвинея, се разтърсиха застрашително по поставките.
- След като посещавате часовете ми няколко месеца, и вие ще получавате оргазъм, когато ви се прииска! - обеща с меден глас семейната терапевтка. Това май не вдъхна кой знае каква увереност на жената с тяло като кофичка, суха лющеща се кожа, провиснала коса и хлътнали шокирани очи, настанила се до мен, докато оглеждаше терапевтката, обзета от ужас.
Спонтанният оргазъм ни бе демонстриран от трийсетинагодишната червенокоса Бианка, чиито устни бяха подчертани с контрастен молив, а гърдите й повдигнати от сутиен с подплънки. Въпросната съветничка по житейски проблеми, клиничен хипнотерапевт и брачен консултант притежаваше неизчерпаемата жизненост, присъща на организаторите на круизи. Бианка скочи от мястото си зад бюрото... след това остана права, както ми се стори, цяла вечност. Дългите й крака в мрежести чорапи бяха великолепни.
- Кажете ми, от колко месеца сексуалните контакти със съпругата ви са незадоволителни? - Тя се плъзна към Рори, който пухтеше на някакво меко кресло под сянката на разлистена пахира. Тя заметна мандаринено оранжевите си къдри през рамо, стисна ръката на съпруга ми в своята и се усмихна. Усмивката й бе като слънцето над австралийската пустиня, което помнех от детството си - безпощадна.
Рори ме погледна вбесен. Когато предложих да тръгнем на терапия, той отвърна, че предпочита някой да му натика шпайкове в носа. След като заплаших да го лиша от секс за остатъка от съзнателния му живот, той изведнъж клекна, макар че да шофираш по Мъзуел Хил в пиковия час, докато вбесеният ти съпруг сумти неодобрително до теб, съвсем не е семейната терапия, от която една жена се нуждае.
Моето кресло, което се опитваше да ме погълне, бе толкова опърпано и евтино, че със сигурност бе направено от изкуствена кожа. Бедрата ми се бяха лепнали за имитацията сред локвички от нервна пот.
- Точно така, незадоволителни... - Бианка погледна бележника си за справка. - Вашата половинка има чувството, че не я забелязвате, че й е необходимо повече време, за да достигне състояние на възбуда. Каква е твоята реакция... - Бианка се вгледа в табелката с името му. - Рори?
Той извърна измъченото си като на затворник лице към мен и ме погледна още по-вбесен от преди.
- Да? - подкани го Бианка и стисна месестата му длан.
- Ами... ъъъ... ъъъ. Според жена ми, бракът ни... - Рори се сви още повече на мърлявото кресло, докато търсеше подходящите думи. - Бракът ни се разпада със скърцане. Скапва се. Има нужда да се смаже малко.
Зелените очи на терапевтката, студени като ментови бонбони, заблестяха. Та пред нея бе съпруг, който говореше за чувства, като използваше терминология, която обикновено се използва за автомобили. Сигурно вече си напомняше да не забрави още днес да позвъни на счетоводителя си, за да го информира, че все пак ще може да си позволи беседката, тъй като случаят пред нея ще й отнеме години!