- Да, бе! Всичко при теб е толкова преждевременно, Рори, че снощи свърши, преди още да съм влязла в стаята! За коя си фантазираше, когато влязох? - полюбопитствах аз.
- За Пердита Пендъл, след като настояваш да знаеш.
- Пердита ли? - Този път попадението бе право в целта.
- Да. В нейния съвършен раиран костюм.
- Отврат! - изпъшках аз. - Не мога да повярвам, че си допуснал тази жена да прави секс в спалнята ми!
- Съществува само един начин да се справите с преждевременната еякулация - обади се Бианка с надеждата да овладее положението.
- Да получиш оргазъм първа - обадих се сопнато аз. - Между другото не водим ли този разговор на прекалено ранен етап от терапията? - попитах аз, за да я подразня.
Бианка поклати глава към непослушната курсистка и предложи да помогна на Рори да овладее изкуството на бавното задоволяване. Очевидно това означаваше да се включим в уебсайта на Лондонската школа по стриптийз и събуждане на желанието. Сърцето ми се сви. Странно, нали? Как бе възможно събуждането на желанието на една жена да се приема като долнопробно курвенско поведение при друга?
Да пробвам нови сексуални игри съвсем не е любимото ми занимание. Първо, това ти помага да се сдобиеш с ужасни бръчки под очите, защото непрекъснато ги присвиваш и крещиш: „Какво каза, че искаш да направя?"
Това чувство стана още по-осезаемо, когато Бианка ни натресе домашен комплект за танци на пилон и се опита да ни го продаде с все хореографския наръчник и фалшивите пари, които да се пъхат в жартиерите на танцьорката.
- Пилонът се вдига и прибира точно за шейсет секунди - увери ни Бианка.
Все на мен ли трябва да се случват подобни неща, въздъхнах отчаяно аз.
Толкова бях настоявала Рори да идва на тези консултации, че докато наблюдавах танцуващите тела на компютъра на Бианка, ме обзе потискаща мъка. Терапевтката бе твърдо решена, че може да ни изведе от бурното море, а от нас се искаше единствено да проявим търпение към желанието на партньора си. Беше права. От този момент нататък, щом ме притиснеше дори най-дребното раздразнение, аз заравях глава във възглавницата за няколко часа и пищях с пълно гърло.
Започвах да си мисля, че единственият съвет, който може да ни даде който и да е брачен консултант, е следният: НЕ ХОДЕТЕ НА БРАЧНИ КОНСУЛТАЦИИ, НЕЗАВИСИМО ОТ СКАПАНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА, АМА АБСОЛЮТНО НИКОГА.
13. И ЗАЖИВЕЛИ НЕЩАСТНИ ДО КРАЯ НА ДНИТЕ
Част от задълженията ми като класна на шестокласници бе да създам „щастлива работна атмосфера". За съжаление в повечето учителски стаи климатът е доста неблагоприятен заради прииждащите ураганни ветрове. Всяка сутрин първото ми задължение е да проверя графика на дежурствата, а това е нещо, което съвсем не е в състояние да разведри настроението ми. Ако имаше отсъстващи учители, трябваше да прехвърля задачите им на други не по-малко вкиснати от мен колеги. Учителите се делят на две групи - Подигравчиите и Послушните. Даскалите, които умеят да раздвижат часовете си, са от групата, която въздиша, подхилва се подигравателно и отвръща „Щом се налага".
Затова пък Пердита винаги лепва усмивка и пробутва все едно и също извинение.
- С удоволствие, но съм безкрайно заета, защото се налага да поема и част от твоята работа - пробута днес тя, когато я помолих да поеме дежурството на игрището по време на междучасията. - Знам, че се чувстваш неудобно, задето се налага колежка да проверява как си водиш часовете, но Клод... господин Скруп... настоя да огледам работата ти, независимо от инспекторите. Най-добре да не ядосваме шефа. Аз съм народен човек и много ми се иска да ти подам ръка. - Тя въздъхна многострадално. Мизерната учителска стая с олющена мивка и продрани фотьойли е разположена непосредствено зад закусвалнята. Затова на майтап й казват „Кукувичалнята". И така, в Кукувичалнята цареше пълен хаос, докато учителите си правеха чай или кафе в последната минута преди биенето на звънеца. Пердита ми беше отговорила на достатъчно висок глас, за да е сигурна, че всички ще я чуят. Вероятно съм станала учителка заради пълните с ябълкови обелки пепелници, изсъхналите чепки от грозде и падналите на пода бананови кори, а също и заради удоволствието да ме унижават пред колежките. Очевидно не съм успяла да не се поддам на цялата тази изисканост и блясък.
Поех дълбоко напоения с мирис на потни детски обувки и сандвичи въздух, свих рамене и насочих вниманието си към други учители, като споделих с тях последните бисери, извадени от домашните по биология.
- „Доброкачествен е онова, което нямаш търпение да станеш, когато си на осем" - прочетох на глас аз и останалите се разкиснаха плахо.