Вътрешно кипях. Помолих господин Скруп да премисли, но тъй като бе изпаднал почти в истерия заради наближаващото посещение на инспекторите, той продължи да повтаря нарежданията си също като извънземен.
- Инспекторите идват. Пердита трябва да провери учебния ти план. Инспекторите идват.
Затова прекарах свободното си време след часовете в класната стая на съперницата, пълна с плюшени играчки, огромни мечоци, изкуствени цветя и дребни „забавления" от онези в майтапчийските магазини. Беше стиснала в ръка червена химикалка и където мернеше точка, я украсяваше като усмихнато лице, докато драскаше безжалостно всички своеволия от бележките ми и заменяше веселите сравнения с непонятен за децата жаргон, който се отнасяше за „създаването на дух на готовност за взаимопомощ при работа в екип" и „разясняване индивидуалните отговорности и задължения". Та тя успя много умело да превърне предадените ми с прости думи идеи в безсмислен бълвоч, като „да създадем умения за своевременно разрешаване на наболели проблеми" и „преодоляване на ненавременно възникнали препятствия". Един Господ знаеше какво означаваха тези дрънканици. Бележките й бяха толкова объркани, че схващах единствено края на дадено изречение, докато началото ми се изплъзваше. Все едно че бях заседнала в асансьора заедно с деятел от сектата на „Адвентистите от седмия ден".
Главата ми беше пламнала, затова се опитах да отложа прегледа на бележките ми по биология, история и география.
- Не се притеснявай - опитах се да успокоя весело Пердита. - Подходът ми ще бъде по-скоро практичен, отколкото теоретичен. Ще заведа класа до Природонаучния музей.
Професионалната напереност на Пердита се поразклати.
- От музея ми казаха, че всички часове за посещения на ученици са заети. Звънях им миналата седмица.
- Аз съм резервирала час още миналата година. - Помахах й доволно с пръсти и изчезнах. Какво да кажа за работния климат? Със сигурност се усети рязко понижение на температурата.
Половин час по-късно обаче се сгорещих и яката ми отесня.
- Страхувам се, че не мога да одобря молбата ви за екскурзия до Природонаучния музей - заяви директорът и плътните му устни измляскаха в готовност за нови упреци. Отново бях призована в кабинета му.
- Беше ми обърнато внимание, че по време на последната екскурзия до Лондонския зоопарк, когато децата са се отправяли към автобуса, вие сте предложила да хукнат към паркинга и сте крещяла: „Тичайте, ако ви е мил животът. Някой е изпуснал животните!" Докладваха ми, че туристите така са се стреснали, че е настанала истинска суматоха. Точно ли предавам случката, госпожо О'Каръл?
Директорът се държи толкова строго, че хората около него се сгърчват и започват да пелтечат несвързано.
- Ами, аз... ъъъ... - Хайде де, казах си аз. Дори на костенурките им се налага да се подадат от черупките си, ако искат да стигнат някъде. - Децата бяха доста изморени и аз просто се опитах да ги накарам малко да живнат. - Постарах се да запазя спокойствие, като изброявах наум всички професии, които са много по-калпави от моята. Например съдия в Багдад. Или пък шофьорче на шеф от мафията. Експерт по идентификация на животински фекалии. Дегустатор на лидера на Северна Корея, Ким Ил Сунг. - Голям смях падна - заявих свенливо аз в заключение.
Сигурно е голям смях как подобна случка се отразява на училището ми.
Отразява се зле на мен, след като вече знам колко подмолно действа колежката ми. От целия учителски състав единствено Пердита бе на същата екскурзия.
- Здравейте. Нали не прекъсвам важен разговор? - долетя веселият й глас от вратата. Тя остави чаша горещ чай на бюрото на шефа. - Реших, че имате нужда от нещо освежаващо. - Честно казано, от тази жена ще излезе чудесен организатор на погребения. - Ти искаш ли нещо, Каси? - Всичко това бе казано с най-милата и любезна усмивка.
Да, ако може да извадиш ножа от гърба ми.
- Не, благодаря.
Започвах да си мисля, че ако Пердита е куче, аз със сигурност съм дървото, което препикава. Казах си, че не бива да слизам на нейното ниво, не чак толкова ниско. Дори нямах представа, че в най-скоро време ми предстои да се срина в прахта...
- Така се придава ново значение на „персонално занимание" - бе единствената ми забележка, когато Джаз, новият ни жокей, посочи последния обязден жребец. С Хана и Джаз бяхме в школата по тенис „Риджънтс Парк" и с огромно нежелание размахвахме ракети, за да отбиваме топките, докато Джейми и Джени бяха на тренировка на съседните кортове.