- Господи, Джасмин - сопна се Хана, след като огледа треньора през театралния бинокъл. - По принцип мисля, че е най-добре да не се чукаш с мъже, които са на такава възраст, че може и ти да си ги родила.
- А пък според мен можеш да схрускаш всеки пълнолетен мъж на планетата, по който си паднеш.
Хана нагласи бинокъла и ми го подаде. Пред погледа ми изскочи мускулест Аполон.
- Иха! Че той е великолепен, Джаз. Готова съм да те издам, за да го докопам лично! Къде го направихте? - любопитствах аз и се оглеждах ококорена. - Някъде в клуба ли?
- Не, разбира се. Правим го у тях. - Джаз се отпусна на тревата, за да завърже маратонките си. - Той... живее заедно със стари приятели.
- Искаш да кажеш родителите му ли? Отишла си да го опънеш в къщата на родителите му? - хлъцна Хана. - Жалка работа, миуичка. А треньорчето по тенис знае ли за останалите ти завоевания?
- Не. И да не си посмяла да гъкнеш пред него. Той е малко наивен. Спа с мен само защото му казах, че ще ми бъде за пръв път с друг мъж, като изключим мъжленцето. Не съм го излъгала. Онзи ден ми беше за пръв път!
Смехът ми замря в гърлото, когато се вгледах по-внимателно в другия край на корта.
- Да ти го начукам!
- Май само теб не те е оправила. - Сарказмът на Хана угасна, когато забеляза, че соча някого с пръст и отчаяно махам с ръка. В другия край на корта се мержелееше Бианка в безупречно бяла пола за тенис, косата й вързана на опашка с ластик на малки топчета.
- Тази пък коя е? - попита равнодушно Джаз и вдигна поглед от маратонките.
- Бианка - брачната терапевтка. От седмици наред не съм ходила в часовете й. Казах, че съм на смъртно легло. Днес й оставих ново съобщение, за да я уведомя, че смъртта вече чука на вратата ми.
Джаз проследи погледа ми.
- Мили Боже! Познавам я.
- Ами? Да не би и вие със Стъдс да сте ходили на терапия? - зачудих се аз.
- Не. Дъщеря й ходи на тренировки по плуване в басейна, където е записан Джош. Казва се Серендипити12, можете ли да повярвате. Освен това е в училището на дъщеря ти. Ти не знаеше ли, сладурче?
- Не, дори нямах представа, че има дъщеря. Нещастното момиче.
- Слушай сега и останалото. Бианка я облича единствено в неизбелен памук от „Феър Трейд". Праща я на плуване със сандвичи от домашно приготвен ръжен хляб и леща. Тая е напълно сбъркана. Веднъж ми каза, че знаела какво разправят останалите майки за нея. Били се питали: „Как се справя? Какво невероятно вдъхновение!" Аз пък ще ви кажа, че останалите майки гледат да се покрият, когато я зърнат.
- Бързо! Да се покрием някъде! - чух гласа си аз. - Тя идва насам. - Побързах да се шмугна зад един храст.
- Как е възможно да приемаш съвети от нея? - изуми се нацупено Джаз. - Тази е пълна откачалка! Вече пусна ли се на мъжа ти? Открай време знам, че припипва чужди мъже. Тя е женският вариант на викинг мародер. Имала е връзки с треньора по плуване и двама от бащите. Сигурна съм. Само й дай да докопа нечий съпруг.
- Сериозно? - Стомахът ми в миг се преобърна.
- Освен това е булимичка по отношение на брака - продължаваше Джаз. - Омъжва се, развежда се, омъжва се, развежда се... Човек започва да се съмнява в онези думи „докато смъртта ни раздели", след като на булката й е станало навик сама да улавя букета... Не мога да повярвам, че учи семейни двойки как да останат заедно! Това е направо откачено! - писна Джаз.
Студена сянка скри слънцето и аз присвих очи нагоре. Как е възможно да съм такова безгръбначно! Някой спешно трябваше да ми присади малко смелост.
- Виж ти. Касандра, да се ненадява човек колко бързо си се възстановила. Много се радвам. Жалко, че пропусна часовете ми.
За свое най-голямо изумление я погледнах намръщено и недоволно.
- Струва ми се, че отсега нататък ще ги пропускам много по-често. - Май някой ми беше трансплантирал кураж и ми бе влял сили.
- Нима? Според мен Рори научава много и се възползва от групата ми за самопомощ.
- Защо ми се струва, че „група за самопомощ" носи противоречие? - изтъкнах заядливо аз. Джаз и Хана, макар и слисани от необичайното ми избухване, приветстваха бурно проявената от мен дързост.
- Искрено съжалявам, че не си загрижена за брака си, колкото е съпругът ти - кипна Бианка.
- Ако продължа да те слушам, ще се загрижа дотолкова, че да се завра в някой приют за душевноболни.
Същото казах и на Рори по-късно вечерта. Беше ми писнало всички да ме подмятат както си искат. Сякаш достойнството ми бе открило, че се захранва единствено от слънчевите лъчи, а бе търпяло единствено и само облачни дъждовни дни. Стига толкова. Вече нямаше да бъда златната медалистка на Великобритания по малодушие. На следващата сутрин, вместо да се обадя, за да отменя екскурзията до Природонаучния музей, както ми бе наредено, подкокоросах учениците си да пишат до директора, за да изразят недоволството и разочарованието си от решението му. Освен това изпратих имейл на Бианка, за да отменя всички бъдещи срещи. За съжаление стана така, че след като аз нямах намерение да отида на проповедта по креватни изпълнения, проповедничката бе решила да започне да идва при мен. Неочаквано Бианка започнала изниква навсякъде, където ходех и аз. Това бе направо необяснимо. Нито един от двамата с Рори не помнеше да е канил Бианка, но тя задължително се натрапваше. Непрекъснато, дяволите да я вземат.