Отначало се довличаше, за да получи някой и друг съвет за домашните любимци, макар че, доколкото ми бе известно, тя не отглеждаше никакви твари. Един хубав юнски ден довтаса от Камдън, защото пералнята й се била скапала. След това взе да проклина и да ахка, защото кварталът бил пълен с незадоволени шавливи съпрузи и хукна към простора навън и го накичи с еротично бельо, като по този начин увлечението ми по памучното бельо започна да се превръща в нездраво увлечение в очите на Рори.
Друг път се домъкна само по горнище от бански и неприлично къси панталонки.
- Толкова е горещо днес, че не мога и да помисля за други дрехи - въздъхна тя.
- Дрехите ти малко намирисват на миналия сезон - подхвърлих иронично аз.
- Ами! Аз те подкрепям, Бианка - чух гласа на съпруга си, който побърза да се примъкне, за да опипа с поглед апетитното й тяло. - Как... кажи как мислиш, какво биха казали съседите, ако започна да изхвърлям буклука гол? - попита той и приглади брадата, която бе започнал да си пуска въпреки неодобрението ми.
- Че какво ти пука? Съседите и без това вече са решили, че си истински секс символ. Я се огледай. Очевидно е, че не съм се омъжила за теб заради парите ти. - Това бе опит за шега, но ми беше причерняло от ревност и подозрения.
- Касандра? - Бианка бързо се възползва от забележката ми. - Някаква враждебност ли долавям? Я да видим какви са мотивите ти? Да не би защото си пасивно-агресивен виновник?
- Не, защото според мен си най-обикновена шарлатанка. Според мен вие, терапевтите, се нуждаете от терапия. Вашето е присмял се хърбел на щърбел. Затова не искаме повече да идваш тук. - Застанах до съпруга си. - Нали, Рори?
По лицето на Бианка се изписа пресметливото изражение на хищна богомолка. Преди съпругът ми да успее да отговори, тя замърка с копринен гласец:
- Трагедията на Рори е, че има невероятен потенциал на любовник, ала единственият човек, който би трябвало да откликва на ласките му, го отблъсква. Нищо чудно, че прекарва толкова голяма част от време си във ветеринарната клиника.
- Дами, дами - намеси се Рори. - Според мен клиниката на Бианка ме превръща в по-осъзнат индивид. Струва ми се, че се дължи на ентусиазма и енергията й.
Дължало се била на ентусиазма и енергията й ли? Осъзнат индивид ли? Моят съпруг ли ги редеше тези приказки? Брада, сидита с музика за отпускане, ароматни свещи... Господин Предпочитам-да-пукна-вместо-да-се-мъкна-на-някаква-терапия се бе превърнал в ходеща реклама на кармичната промивка на мозъци.
- Идеята беше твоя, Каси - продължи той. - Ти настояваше да се докосна до скритите си чувства.
- Не мога да отрека, че си се докоснал до чувствата си, Рори. Говорим за егоизъм, арогантност и подлост.
- Е, следващата седмица ще се докосне до много повече - похвали се Бианка.
- Това пък какво трябва да означава?
- Щях да ти кажа - заяви глуповато Рори. - Бианка ще организира малко тържество по случай завършването ни.
- Това пък какво е?
- Предпочитам да го нарека чувствена изненада на взаимното влияние - изблея Бианка, - Ще бъде у нас.
Усетих как сърцето ми се свива. Защо ми се струваше, че за всяко отиване в дома на Бианка е необходим само един съвет: „Смъквай гащите и се запознай с останалите." Несъмнено на входнатай врата висеше надпис: „Влизайте, без да чукате! Обитателите на дома никога не са облечени!"
- Значи да те очакваме да надуеш свирката, когато влакчето пристигне? - попита тя дяволито, а сетне се изкиска с престорена веселост. - Нали това е целта на всяка оргия!
Запитах се колко ли пъти е пускала същите тези плоски шегички. Затова пък Рори се изсмя гръмко.
Може би сега бе най-подходящият момент да се престоря, че съпругът ми тъкмо се възстановява от операция по промяна на пола. Едно бе сигурно. Крайно време беда пратя на доктор Фройд спешно съобщение да се яви в приемната...