Можеше, и още как. Бях готова да поднеса на Рори чувствена изненада на взаимното влияние. Щях да се срещна с Джаз и нейните пандизчии в бар „Бум Бум" за едно бавно качествено чукане.
15. ЕГА ТИ ЖИВОТА
Били Бостън се забелязваше отдалече. Поантилистичен портрет на голата Памела Андерсън се бе опнал на голия му бицепс, а на другия позираше Мерилин Монро. Пандизчията имаше малки очички, разположени близо едно до друго, което ме накара да се запитам дали някой не го е блъскал с чук по главата. Това бяха очи, които отдалече призовават да бъде сложен под ключ в затвор с най-строга охрана. Толкова приличаше на закоравял престъпник, че не можех да повярвам как барманът още не е повикал спец частите да го закопчаят.
Джаз се бе наконтила в типичен курвенски шик и не сваляше поглед от него.
Запромъквах се към тях през бара, пълен с тийнейджърки, щедро наплескани около очите в бонбонени цветове, и престъпните им чорлави приятели. Малките танцуваха така, сякаш се гърчеха от болка, гънеха се, мятаха се, подскачаха от крак на крак и нямаха никакво намерение да си отдъхнат дори за миг. Около дансинга беше накацала друга порода - четирийсетгодишните. От дънките с ниски талии до MP3 плейъри и iPod съвсем в стила на Джъстин Тимбърлейк, тези жени бяха пълна противоположност на госпожа Робинсън. А Джаз блестеше най-ослепително сред всички тях.
Най-добрата ми приятелка потупа високия кръгъл стол до себе си и представи Били, който побърза да избълва:
- Още една наконтена пичка, а? Мноо ме кефят тес пиленца от центрото. - Стисна пръстите ми като в менгеме. - Кат задрънкате, мно'о убаво го давате! Хуу стъ съ научили.
След това Били отиде в другия край на бара, за да ме почерпи с нещото, наречено „Хлъзгава цица". Отдалечи се, пристъпвайки като на пружини, надут, наперен и нафукан.
- Кажи сега, не е ли страхотно секси парче? - ахкаше Джаз, докато нагласяваше миниатюрната си пола така, че да се вижда дантелата на чорапите. - Само като го погледна, не мога да кажа нищо друго, освен „Вземи ме!".
- Ами? А пък аз, като го погледна, не мога да кажа нищо друго, освен „Внимание! Срамни въшки!"
Били беше някъде към края на двайсетте и сигурно до края на живота си щеше да остане на тази възраст. Затова пък поетът от затвора, с когото Джаз ме запозна малко по-късно, се оказа съвсем друга работа. Тринидадецът, кацнал на стола до мен, подпря лакът на бара и ме поздрави с копринен глас, устните му бяха извити в толкова невероятно приканваща усмивка, че в комбинация с гласа и стрелкащите се наоколо очи ефектът бе поразителен. Не съм сигурна дали разплесканият му нос си бе такъв по рождение, или някога е бил чупен, но той придаваше на Трухарт Джоунс чар на опасен дявол. Първите му думи успешно подсилиха това впечатление.
- Нямах представа, че ангелите се спускат толкова ниско. Я чакай! - Той положи едрата си длан между плешките ми. - Къде са ти крилата?
За една нормална, разумна жена, която използва думата „крилца" единствено когато става въпрос за превръзки, тези думи биха се сторили доста банални. Ала за една превъртяла женска, чийто съпруг е отишъл да повилнее на оргия със сметана, това бе истинска музика.
През последните петнайсет години „жребец" не означаваше нищо повече от конете, на които качваха децата в часовете им по езда. Само че тук ставаше нещо. С омъжените майки с деца. Кой беше този очарователен непознат? Джаз схрускваше мъжете като ордьоври и вече ми ставаше ясно защо го прави. И аз исках да вкуся от вълшебните тайнствени часове, когато научаваш за живота на чужди мъже и разказваш измислени неща за себе си. Просто не разбирах кога бе изчезнала от живота ми лудостта, която се долавяше в ритъма на музиката? Незабележимото ми съществуване бе толкова вълнуващо, колкото консерва с риба тон.
- Ти да не би да флиртуваш с мен? Малко съм старичка за теб - опитах да флиртувам и аз. Не бях толкова развълнувана от времето, когато кърмех и бюстът ми бе станал 75 В.
- Искам да усетя как времето пробягва по кожата ти. Искам да го зърна и по лицето ти. А там, където времето не оставя своя отпечатък, не бива любопитство да издавам. Ала там, где любопитство няма, няма и желана страст.
Добре де, това бяха разни тъпотии, дето ги продават като закачки, но в онзи момент ми се сториха очарователни. Дори не можех да използвам алкохола за извинение. Бях напълно разоръжена и омагьосана. Пред мен бе само устата му... и панталоните му.
- Значи си поет, така ли?
Той сви рамене.
- Спечелих награда. Докато бях в Пентънвил. И както е традицията при получаването на Оскарите, не успях да се явя лично - ухили се той.