- Какви ги вършиш? - Джаз почука на вратата на пробната.
- Опитвам се да подчертая женствеността си.
- Нищо подобно! - Преди още да разбера какво става, тя ме завлече в един козметичен салон, за да ме обезкосмят. Наистина болката от коламаската е убийствена, да не говорим, че няма никакъв смисъл да си с гладка кожа, без нито един косъм по тялото, ако си мъртва. След това тя ме заведе да ми направят толкова бухнала прическа, че едва можех да си движа главата заради огромното количество лак за коса, с който обилно ме поляха. Бъфи, убийцата на вампири, ме наблюдаваше ужасена от огледалото. Накрая ми изскубаха веждите.
- Да не си помислиш, че това са косми, поникнали на брадичката. Това са прорасналите ти вежди.
Мъжете са невероятни късметлии. Не само че и един чифт обувки им върши работа, ами и когато решат през съзнателния си живот, могат да си пуснат мустаци.
Джаз, решена да ме превърне в късче самородно злато, продължи с преобразяването ми, като ме накара да се натъпча във впити маркови панталони, ала с огромно учудване установи, че имам повечко месца по краката, отколкото трябваше.
- Тази рокля ми харесва - обърнах се към лудата продавачка, вселила се в Джасмин. - Нямате ли по-голяма мярка?
- Единствената рокля, която що-годе ми ставаше, беше на „Гес".
- О, не знам... Струва повече от седмичната ми заплата - колебаех се аз.
Накрая се сдобих с нов гардероб от „Топ Шоп" и цяла нощ будувах, за да изографисам „Гучи" и „Прада" по етикетите на дрехи и обувки.
Освен това Джаз вярваше в чудесата, които сътворяваха кремовете на „Кинг Канют", и ме накара да си купя всички лосиони и помади, които обещаваха да удържат напора на времето. Няма нужда да ви обяснявам, че тя никак не остана впечатлена от гримовете, с които разполагах, по-точно една мини спирала, която пазех от четири години, вече съвсем изсъхнала, и смрадливо червило, което дори погребален агент не би използвал за някой труп. Затова пък козметичките на Джаз успешно ме преобразиха... Бедата бе, че се налагаше да започна с процедурите по разкрасяване поне четирийсет и осем часа по-рано.
После стигнахме до стягащите чорапогащници „Кънтрол топ", от които човек можеше да се измъкне с лекотата, с която смъква неопрен. Това определено не беше подходящ материал за стриптийз. Обух ги на училище, за да свикна с тях, и всичко беше наред, но докато ги смъкна вечерта, се сдобих с разтегнат мускул и се наложи да ме откарат в болница.
Седях в спешното и обмислях идеята за извънбрачна връзка, Връзките са лесна работа, само дето крият невероятни опасности. Не само за физическото ви здраве. Ами какво ще стане, ако Трухарт вземе наистина да хлътне по мен? Ами ако ми се лепне и започне да ме дразни? Винаги можех да извикам името на съпруга си, докато сме в леглото. Това сигурно щеше да го отблъсне... Или можех да прекаля със сексуалните си изисквания - по някой шантав начин. Или пък можех да му кажа, че полицията наблюдава всяка моя крачка, защото напоследък съм забелязала, че някой ме дебне. Това би накарало бившия затворник да хукне презглава.
Ами ако Трухарт реши да ме дебне? Тогава просто щях да му кажа, че на съпруга ми са му наложили ограничителна заповед, защото е заплашил да убие мъжа, с когото спя.
Боже! Ами ако се случеше аз да хлътна по него? То не се знае кога ще ти щукне да тръгнеш да се развеждаш със собствения си съпруг заради двайсет и девет годишен поет, при това бивш затворник. А, не, тая нямаше да я бъде.
За да обясня какво точно имах предвид, отскочих до Джасмин тъкмо когато русокосата специалистка по Силвия Плат звънна за пореден път по телефона.
- Слушай - излая Джаз в слушалката. - Знам, че имаш връзка със съпруга ми. Крайно време е да научиш, че си една от безкрайно много други, моето момиче.
О, не. Аз не бих се оставила да изпадна в толкова унизително положение. Но пък мисълта за Трухарт Джоунс не спираше да подпалва огън между краката ми. Може би все пак той беше човекът, който да ме извади от сексуалната апатия.
Разбрах се с Джаз да отидем на двойна среща, но след това отказах. Направихме нова уговорка и аз пак се отказах. Накрая разбрах, че непрекъснатите ми колебания са абсолютно безсмислени. В сряда вечерта след репетицията на хора излязох от училище в очакване на безкрайната досадна вечер. Джейми беше на летен лагер, Джен щеше да остане да спи у приятелка, а Рори все още живееше в клиниката. Ненадейно той се изпречи пред мен, гъвкав и сръчен също като крадец на коли.