Макар да знаех, че не бива, усетих припламването на нетърпение. Понесох се към него. Сгушена уютно в едрите ръце на Трухарт Джоунс, аз го оставих да ме поведе на разходка в Риджънтс Парк. Усещах топлината на кожата му, докато вървяхме по тревата сред розите. Бяхме зад театъра, когато той докосна с пръсти врата ми. Усетих тръпка. Той описа с пръст шпиц деколтето ми, след това проследи ключиците и аз усетих как електрически заряд се стрелва от врата чак до коленете и се забавя на няколко места между двете си спирки. Бях толкова възбудена, че забравих да се чувствам виновна. Бях толкова възбудена, че забравих да извикам „къде са ми гърдите". Нямаше никакви излишни, неумели движения, когато пъхна длан под стария ми посивял сутиен, за да открие зърното ми ида го стисне. Не нежно, както правеше Рори, а силно.
- Кърмила съм две деца... - започнах да се извинявам аз.
Още не бях завършила изречението, когато усетих устните му върху гърдата си, топли, мокри, изненадващо великолепни. Той не ме смучеше като Рори, а ме захапа леко. По гръбнака ми пролази тръпка и се спусна надолу по краката. Привлече ме с всички сили към себе си. Либидото ми премина в настъпление. А с каква готовност се оставих на ръката му, когато се пъхна под полата, бавна, сякаш изпълняваше упражнение по тай-чи. Пъхна пръсти под ластика на гигантските ми бели памучни гащи и плъзна два пръста вътре в мен с въртеливи движения.
- Колко само те желая.
В този момент бях сигурна, че половината от омъжените жени имат извънбрачни връзки. Не защото искат умопомрачителни оргазми. Напротив, да, да, да!!! Искат ги. Жените просто имат нужда от мъж, който да ги задоволява. Поне наполовина, колкото на него му се иска страната му да победи на крикет.
Оставих се на чувствата и се загърчих до Трухарт Джоунс. щях да достигна разцвета си! Също като госпожица Джийн Броуди! Всяка минута щях да изрева като животно, преди да се срутя изнемощяла и задъхана... Тъкмо когато си представих как ще стане, усетих, че се отдръпвам от ръба също като героиня от роман, чието действие се развива през осемнайсети век. Чувствената мъгла, пашкулът от топъл дъх и кожа, с които той ме бе обгърнал, се скъса.
- Трябва да вървя.
- Да, ама аз искам да легнеш, за да те оближа цялата. - Знойният му глас беше натежал от похот.
Преглътнах с усилие. Тялото ми излъчваше неподправен сигнал на желание... ала топлата буря от чувства ме облада. Обичах съпруга си. Принадлежах на Рори. Той беше в мен, и телом, и духом. Той бе мъжът за мен.
- Ей, аз си мислех, че искаш да стигнем докрай.
- Искам... Само че трябва да вървим в обратната посока. Съжалявам, Трухарт. Много съжалявам.
Хукнах около Инър Съркъл към метрото на Бейкър Стрийт и си дадох сметка, че съм рециклирала Рори прекадено лесно. Той бе също като онези неща, които пазиш години наред и ги изхвърляш два дни преди да ти потрябват. Има граница между похотта и лудостта. Аз току-що се бях спряла да не прекрача тази граница.
17. ДОКАТО УБИЙСТВОТО НИ РАЗДЕЛИ
Нощният въздух ухаеше на орлови нокти, които ме тласкаха напред, когато се втурнах в клиниката и се отправих към малкия апартамент отзад. Единствената ми мисъл бе за топлата прегръдка на съпруга ми. Горях от желание - желанието да усетя Рори до себе си. Това бе брачната ми мантра. Рори все още не се бе върнал от посещения по домовете, затова аз нахлух в спалнята, решена да го изчакам, но след два часа заспах, както бях облечена. Беше ми леко, защото бях устояла на лудостта и последната шантава мисъл преди да се унеса, бе съпругът ми да не ме стресне и да не го застрелям от страх, че е някой взломаджия. В случая обаче аз бях взломаджийката. На това му се казваше емоционален взлом. На всяка цена трябваше да открия обратния път към сърцето на съпруга си.
Събудих се с блъскащо сърце и силно притеснена. Зората бе обляла спалнята в меланхолия и тъга. Така се и чувствах. На възглавницата до мен нямаше никой. Къде беше Рори? Усетих как съмненията забушуваха в мен. Станах от леглото и прерових стаята, за да открия някоя издайническа следа. Натиснах копчето за съобщения на скапания телефонен секретар. Касетката беше толкова стара, че съобщението звучеше накъсано и неясно, но гласът със сигурност беше женски. Беше час за среща. Опитах се да измисля някакво оправдание защо му е на съпруга ми да се среща с някаква жена. Да не би майка му да се бе върнала от света на мъртвите? Може би е развил способностите на доктор Дулитъл и може да си говори с животните. Може би Рори си има шивачка и се уговаря за проба. Всички тези извинения ми звучаха по-добре от факта, че има връзка. Особено след като по силата на логиката кандидатката беше само една.