Искаше ми се да се обадя в полицията и да ги накарам да посипят голото й тяло с прах за отпечатъци, защото си представях как ръцете на съпруга ми шарят навсякъде. Усетих обръчи от напрежение да пристягат ребрата ми. Бях толкова нервна, че по горната ми устна изби пот и аз усетих как потъвам в плаващи пясъци. Мъжете са създания на навика. Те не биха напуснали удобството на дома си, ако не е заради друга жена. В гърдите ми се завихри ужас. Разбира се, че ще се влюби в нея. Една поощрителна дума от крадлата на съпрузи, и той хукна презглава далече от семейното огнище, при това толкова бързо, че не остана и следа. Защо ми трябваше толкова дълго време, за да призная пред себе си какво става?
Докато влачех крака на излизане от клиниката, бях сигурна, че животните в клетките ми се подиграват. Могат ли зайците да се подсмихват? Сигурна бях, че един от тях тайничко се кискаше.
Къщите в Камдън, останали още от Дикенсово време, хвърляха мрачни сенки върху колата ми, докато седях пред апартамента на Бианка. Страхът ме притискаше и аз свалих прозореца, за да влезе малко въздух. Беше осем сутринта. Рори отваряше клиниката в осем и половина, следователно, ако все още беше тук, трябваше да се появи в най-скоро време. Както трябваше да очаквам, секунда по-късно жълтата врата на Бианка се отвори със скърцане и двамата се появиха на прага. Вцепенена наблюдавах как я целува. Напрегнах очи, за да видя всичко. Ужас. Стиснах отчаяно волана. Кожата ми настръхна, сякаш някой ме наблюдаваше тайно, а не бях аз тази, която дебнеше съпруга си на отсрещната страна на улицата. Рори беше мускулест и много красив. Да, целият свят си пада по готиния любовник, стига да не се окаже проклетият ти съпруг.
- Мислех, че става въпрос за експеримент. - Изскочих от колата и се втурнах през улицата, преди да си дам сметка какви ги върша. Поемах дълбоко и тежко въздух. - Нали не означавало нищо? - Имах чувството, че вятърът нахлува в мен и всеки момент ще ме подеме. - Рори, качи се в колата, прибираме се веднага.
Рори не помръдваше от мястото си. Затова пък Бианка продължаваше да лигави ухото му, докато шепнеше някакви заклинания. Беше се намъкнала в розова копринена камизола с дантелени бикини. Косата й бе леко разбъркана и си бе лепнала изкуствени мигли, които щяха да отиват повече на някой жираф. Точно както изглежда една работеща майка рано сутринта. Да, ама не.
- Pop? - Само че Рори продължаваше да стои, без да помръдва, и ме зяпаше. - Когато кажа, че искам да ми отговориш бързо, означава, че ми се иска да стане в този живот. - Прозвуча дръзко, но аз усещах как нещо в гърдите ми се опитва да изскочи навън.
- Всъщност - отвърна Бианка - двамата с него ще живеем заедно.
Проряза ме болка, бърза, непоносима. По лицето й заигра злобна усмивка.
- И къде по-точно? В някое еко иглули? Рори, тя е мошеничка. Не ти ли е ясно? - И улицата, и целият свят се наклони и се плъзна към някаква ужасна пропаст. Погледнах проклетията. Очевидно Бианка бе посещавала школата на Ева Браун за любовници. - На теб изобщо пука ли ти за семейството, което разбиваш?
- Пука ми за Рори с всичките му комплекси - загука нежно Бианка. - Аз съм напълно в състояние да задоволя нуждите му, нещо, което ти не можеш.
- Леле, кой знае на колко часове по йога си била, за да успееш да целунеш собствения си задник толкова качествено. Добро постижение. - Кръвта ми кипеше от бяс.
- Аз мога да дам тласък на творческото начало у него и да му помогна да разгърне неподозирания си потенциал. А ти не си постигнала нищо друго, освен да го потискаш и задушаваш.
Искаше ми се да пусна иронична забележка в стила на Оскар Уайлд, да използвам цитат от великия Шекспир, да я сразя със саркастична обида. Вместо това избухнах в сълзи.
- Рори! - Ако той не ме прегърнеше, щях да загубя самообладание, да се разпадна, все едно че съм стъпила върху мина. - Няма ли да поговорим насаме? - Колкото и да бях объркана, знаех, че един от сигурните знаци затова, че бракът ти се разпада, е когато съпругът ти е насочил заредена жена в гърдите ти. - Престани да насочваш това чудо срещу мен - посочих аз Бианка. - Изнервя ме.
- Много съжалявам. Но аз не се отделям от Рори нито за миг. Точно такава преданост му е липсвала в брака - заяви Бианка с добре отработен апломб.
Имах чувството, че ме зашемети тежкотоварен камион. А съпругът ми седеше зад волана.
- Чуй ме - обърнах се към него аз. - Очевидно е, че преживяваш криза на средната възраст. Не можеш ли да продължиш да се притесняваш за оплешивяването като останалите мъже на твоята възраст?