Рори приглади новата си брада. От няколко седмици насам си придаваше вид на революционен лидер, лошото бе, че революцията бе насочена срещу мен. Може би просто му се струвах противна.
- Знам, че вината да те замъкна на терапия е моя - продължих аз, - но когато те помолих да проявиш малко повече обич, не те подтиквах да си намериш любовница.
Бианка поклати глава.
- Истината е, че ти не го задоволяваш сексуално.
- Знаеш ли, Рори, имам един сексуален съвет за теб. Начинът жена ти да остане мокра отдолу е само един - да държиш далече от нея любовницата си.
- Любовница ли? За твое сведение, Касандра, двамата с Рори сме сродни души. Ние сме в емоционален и психологически синхрон. Освен това ни очакват много чувствени открития един за друг. - Тя стисна ръката му и му отправи един от кадифените си погледи. - А и той ще участва във видеофилм, с който ще се заеме съвсем скоро. Казва се „Тялото".
- Сериозно? И коя част от тялото му ще играе главната роля? Сигурно някоя почти незабележима. - Отговорът съвсем не беше лош, като се има предвид, че цялата се тресях от страх. Как бе възможно да ми причини подобно нещо? Не само на мен, а на нас! Завладя ме убийствена ярост. Пукни! Пукни! Бедата бе, че единственото, с което разполагах в колата, бе гигантският воден пистолет на Джейми. В този момент си представих как артистичните снобари от Камдън си пият шампанското, клатят снизходително глави, докато ме наблюдават как преследвам съпруга си и любовницата му по улицата и ги оливам с водни струи от детския пистолет.
- Рори, ти помисли ли за децата? - опитах се да му налея ум в главата. - След като не си помислил за мен, поне помисли за тях.
- Ние вече помислихме. Вече получих есемес от Джейми. Няма търпение да се запознае с мен. Виж сама. - Бианка ми показа телефона на Рори и есемеса. Синът ми беше написал: „Струва ми се готина, татко". - Истинско съкровище - възторгна се Бианка.
Трябваше да изчакам гръмовните трясъци в ушите ми да затихнат, преди да заговоря отново.
- Рори, не се оставяй да те изработи - молех отчаяно аз. - Бианка мрази деца. Кара собственото си дете да си играе с разни тъпи играчки, купени от панаири в Третия свят. Че това е детски тормоз. И преди да се пренесеш в царството на здравословната храна - посочих аз апартамента й, - помисли над следното. Бианка може и да се преструва, че е съвсем истинска, и със сигурност те е накарала да изпиташ първия си органичен оргазъм, но тя е натъпкана до ушите с ботокс. Това не е ли истинско лицемерие?
- Освен това днес ще ме запознае с Джени - измяука Бианка.
Опитах се да измисля някакъв отговор, но вместо това избълвах сърцераздирателен рев.
- Къде? - Животът ми неочаквано се превърна в напукано огледало.
- На спортния ден. Дъщерите ни учат в едно училище. - Най-сетне Рори бе благоволил да си отвори устата. Протегнах ръка към него, но той ме отблъсна, сякаш бях досадна муха. Муха, която искаше да размаже. - Серендипити е една година по-малка, но съм сигурен, че двете ще си допаднат.
- Ама, Рори, ти никога не ходиш на спортните дни! Винаги ходя аз. За пръв път не се записах в надбягването на майките, и то защото ще водя децата на екскурзия в Природонаучния музей.
- Няма нищо. Бианка ще се включи.
- Точно така - ликуваше тя. - Някои от нас обичат да се поддържат в добра форма.
Внимание! Внимание! Опасност! Клаксони на ужас отекнаха в главата ми. Лицето ми гореше от възмущение. Как е възможно да ми причинява подобно нещо? Рори може и да беше ветеринар, но, изглежда, аз бях единствената, която бе защитила дисертация по въпроса за мъжката половинка в животинското царство.
- Значи наистина искаш съпруга ми, така ли? Дадено, дай ми малко време, за да ти донеса паничката му за вода и играчките, които обича да дъвче. А, да, това се оказва доста успешен начин да се отърва и от теб, Бианка. Ако хвърля пръчка, сигурно ще хукнеш да я донесеш и нея.
Бианка побърза да се врътне и дръпна Рори в апартамента си, а след това тръшна вратата. Останах сама, сломена от загубата. Най-много ме терзаеше мисълта, че аз бях тази, която беше водила безкрайна война с него, докато го науча на някои неща; аз му набих в главата колко са важни рождените дни и годишнините, че съществува само един отговор на въпроса „Дебела ли изглеждам в това?" И защо бяха всичките тези усилия? За да се намъкне някаква друга жена и да се кефи на новата подобрена версия на мъж, който бях създала собственоръчно. Все едно да преобзаведеш къща, да я направиш наистина съвършена и накрая да те изритат. Точно така ставаше. Бях сексуално изритана от новата собственичка. По-млада, по-слаба собственичка с по-стегнато тяло и значително по-хубаво бельо.