И за всичко бях виновна аз. Мили Боже. Като го накарах насила да ходим на брачна консултация, все едно че запалих цигара до цистерна, пълна с петрол. Сега Бианка щеше да се запознае и с дъщеря ми и да се включи в надбягването с останалите напудрени майки.
Докато шофирах към училището, си представях как я пречуквам и представям нещата така, сякаш е било нещастен случай, когато е попаднала под косачката за трева. Представих си как ме натикват в затвор за закоравели убийци и започвам да плета покривки на една кука и да разправям на останалите, че страдам от раздвоение, дори разтроение на личността. Разтроение ли? Ама кого заблуждавах? Че аз не бях никаква личност. Може и да е било така досега, но щях да променя нещата.
Стегнах се. Сигналът за старт бе даден. Състезанието започваше. Имах намерение да си върна съпруга честно и почтено. Дори да се налагаше да поизлъжа за целта.
18. ОЦЕЛЯВАНЕ НА НАЙ-КРАСИВИТЕ
Когато една жена открие, че съпругът й върти извънбрачна връзка, следните незабавни мерки изглеждат детински.
1. Да напишеш върху шофьорската му книжка, в полето за „Отличителни белези" - НЯМА ПЕНИС.
2. Да си чукнеш среща със съотборника футболист, от когото се възхищава, ала който никога по време на игра не му подава топката.
3. Да разпространиш клюката, че си приключила с него, защото се изпуска непрекъснато.
4. Да включиш името му в разни проблематични сайтове, които са под непрекъснатото наблюдение на Скотланд Ярд.
5. Да се откажеш от шоколада. Ще ти липсва толкова много, че няма дори да се сетиш, че съпругът ти го няма.
6. Да докопаш чековата му книжка и на всички страници да напишеш: „За сексуални услуги".
7. Да победиш мръсницата в надбягването.
Спортният ден е упражнение по ритуално унижение. Повечето майки се крият по време на надбягването в тоалетните. Мога да ви кажа, че очаквах събитието със същото нетърпение, с което бих очаквала екзекуцията си със смъртоносна инжекция, ала омразата ми към Бианка успешно сломи всички останали чувства. Единственият проблем беше как да се измъкна от екскурзията до Природонаучния музей.
Нямаше никакъв смисъл да се правя на болна. Господин Скруп не би приел и смъртен акт като извинение. Само че аз като нищо щях да легна в гроба, ако не успеех да победя Бианка в надбягването.
Няма учителка, която да не познава всички извинения, които дребните се опитват да й пробутат. Бележките от родителите, с които извиняват отсъствията на децата, си са повод за много смях в учителската стая.
„Моля да извините Кайли за отсъствието й на 29, 30, 31 и 32 февруари."
„Моля да извините Джаксън. Вината бе на баща му."
Моля да извините Шардоне за вчерашното й отсъствие. Двамата с баща й я промихме, щот се беше наклепала."
Дори любовчии като Рори си имат извинения. „Моля те да ме извиниш за този брак, защото страдам от загуба на паметта по отношение на верността." Той ми изневеряваше, а аз се чувствах виновна. Какво извинение да измисля, за да не заведа двайсетте деца в Природонаучния музей?
Планирането е най-важната част от експедицията. Попитайте Скот, дето пристигнал след Амундсен на полюса. Възнамерявах да заведа класа си до музея, след това да ги оставя там с Луси, другата учителка от випуска, която ми беше приятелка, и шестимата родители, които щяха да ми помагат. След това щях да хукна на спортния ден на дъщеря си в Хампстед Хийт и да се включа в надбягването, а след това да се кача на Северната линия на метрото, за да хвана автобуса навреме и да се върна с останалите в училище.
Знаех какви са опасностите, когато се чупиш от училищна екскурзия. За подобно нещо можеха да ме уволнят, без да им мигне окото. Но пък в училищния правилник се казваше, че учителят трябва да получи три писмени предупреждения преди уволнение. Така бе много по-справедливо, отколкото в брака. Три писмени предупреждения и след това развод бе за предпочитане пред неочаквания ритник, който получих от Рори.
Ами да. Подготовката щеше да е решаващият фактор дали ще получа повишението, или ще се озова безкрайно далече от него.
Докато пътувах към Хампстед Хийт, за да се включа в състезанието, бях толкова нервна, че изядох два „Марса", изпих едно капучино и дори не се замислих над пакетче бисквити. Не че това беше най-подходящата тренировка за надбягването. Трябваше да търча като подивяла от метрото до игрището, някакви си тристатина метра, които ме оставиха задъхана и превита на две, хриптях немощно и се молех смъртта да ме споходи час по-скоро. Водех толкова нездравословен начин на живот, че в момента едва се държах на краката си. Последните няколко метра изминах с бързината на пън. От седмици наред из Хампстед Хийт се лутаха умопомрачени майки, оплезили езици до личните си треньори в отчаяни опити да постигнат олимпийски дух за надбягванията в съответните училища. Ето че тази беля ме споходи и мен, докато се влачех с огромно усилие, все едно че газех из преспи сняг.