Не биваше да забравям и облеклото си. Нали заспах в клиниката и затова все още бях с дрехите, в които бях преподавала вчера - риза и жилетка с къси ръкави. Добре че поне съобразих да си сложа маратонките, преди да тръгна за апартамента на Бианка. През нощта си бях свалила стария сив сутиен, а в бързината сутринта забравих да го сложа. Няма значение, повтарях си аз. И без това сутиените не са ми безкрайно необходими. А пък един сутиен с чашки, които повдигат, само ще ми напомня, че съм цялата в стрии и с доста излишни килограми.
Когато пристигнах на игрището, детските състезания завършваха. Бях тъкмо навреме, за да дам кураж на Джени с ентусиазирани викове. Седнах при останалите родители и също като тях се загърчих, все едно че ни гъделичкаха невидими пръсти, докато проточвахме вратове, за да видим по-добре финалната права. Дигиталните фотоапарати и камери изглеждаха повече от публиката.
- Ма-мо! - сви се Джени, когато я прегърнах на финала, изпаднала в истински екстаз, че се е класирала трета. - Ти си без сутиен. Каква гадост. Ужасно ме е срам. - Сигурно в опит за помирение тя заяви, че ще избяга, ако отново я засрамя. Помислих си, че е дошъл моментът да върви да си събере нещата, защото след малко майка й щеше да хукне, запретнала пола, натъпкала я под ластика на гащите, развяла волно цици.
- Виждала ли си баща си? - попитах аз, докато се опитвах да прогоня истерията и болката от гласа си.
Тя посочи масата с разхладителните напитки и закуските. Доколкото бе възможно, небрежно се поразходих натам. Вятърът шумолеше из високата трева и я превиваше ту на една, ту на друга посока и тя съскаше и се гънеше като море от зелени змии. Зад химическата тоалетна бе тихо и усамотено. Сигурно за собствено успокоение надникнах отзад. И ги видях как тайничко се целуват. Не можех да дишам. Въздухът не ми стигаше. Случаят беше спешен. Ако се намирах в самолет, сигурно кислородната маска щеше да се е спуснала пред носа ми.
След като двамата се отдалечиха бавно, за да се смесят с останалите родители, аз тръгнах към мястото, където бяха застанали. Там бяха останали съвършено очертани отпечатъци от обувките им. Също като на местопрестъпление.
След секунди обявиха надбягването на майките по пращящия мегафон. И ето че преданите майки се врътнаха, изоставиха децата си и се втурнаха към старта.
Някога може и да е било забавно, никой не се е юркал кой знае колко, майките са подтичвали, както са били обути в чорапогащници, може би дори са се опитвали да опазят някое яйце в лъжица, а най-голямата заплаха е била полата ти да не се смъкне. Сега е различно. Амбициозните майки с блесналите от чистота гранитни плотове в кухните и купчини чисти чинии, на които пише „Безупречна майка", се издигаха главоломно в работата, раждаха късно, изоставяха високоплатената си работа, за да се превърнат в изключителни и неповторими майки. Само че състезателният дух продължаваше да блика от тях. Едрогърдите майки от едно време бяха дотолкова потиснати от напористите супермайки със заплашително раздутите мускули, че се бяха отказали от състезанията и седяха тихи и кротки някъде встрани.
Неочаквано Бианка смъкна роклята си и отдолу лъсна екип, последен писък в спортната мода. Изрита с един замах чехлите и се наведе, за да завърже толкова бели маратонки, че със сигурност бяха чисто нови, купени специално за случая, мислех си аз с пяна на устата. След това се изправи като амазонка. Цветята, люшнати от вятъра, сведоха глави пред нея. Господи. Дори майката природа обожаваше тази мъжемелачка.
Бианка се довлече бавно в лентата до мен, наклепана с грим, лепнала изкуствени мигли, и ме огледа многозначително.
- Няма никакво значение дали ще спечелиш, или ще загубиш, защото...всъщност ще загубиш. - Протегна се доволно и незаинтересовано като котка.
- Искрено се надявам да са осигурили медицински екип, защото ще ти бъде необходим - блъфирах аз, запретнах пола и я подпъхнах в ластика на гащите си, добивайки вид, който със сигурност нямаше да бъде на мода на следващите Олимпийски игри. - Но пък може да извадиш късмет и изкуствените мигли да омекотят падането.