Тя развеждаше поредния оценител. Очевидно Стъдс искаше още една застрахователна компания да огледа къщата. Напоследък непрекъснато идваха агенти по недвижими имоти, задължително в черни коли, които приличаха на акули.
- Заповядай - обади се Джаз. - Пийни си, докато се отърва от този тип. - Тя остави джин и тоник на масата в кухнята, извади току-що опечения хляб от фурната и насочи вниманието си към застрахователя.
- И така, преди да си тръгнете - започна назидателно тя, - кажете ми, ако обичате, питам от любопитство, колко може да се вземе за този имот?
- Къщата спокойно може да се оцени за няколко милиона. В това няма съмнение. Чудесен имот. Истинско григорианско бижу. Кухнята е последен модел, има великолепна вита стълба, подземен плувен басейн, уникална библиотека с ламперия, а и всичко е великолепно поддържано. - Той говореше така, все едно четеше от някоя брошура, докато оглеждаше кристалните гарафи, спретнатите купчинки каталози на „Кристис", блестящия роял. Джаз бе вложила цялата си любов в тази къща.
- Боже, чувствам, че ще вземете тлъста комисионна, нали? Ако исках да продавам. - Джаз си приказваше небрежно с него, докато му отваряше входната врата. - Колко бихте изкарали от подобен имот?
Рижавият щракна куфарчето си.
- Едно голямо нищо за тази кочинка, госпожо. Тя е на банката.
Джаз се изпъна като удивителен знак.
- Какво?
- Ипотекирана е чак до комините.
- Трябва да има някаква грешка. Изплатихме я преди цяло десетилетие.
- Да, но след няколко години сте я ипотекирали отново, а напоследък още веднъж.
Джаз се изсмя нервно.
- Не е вярно.
- А според вас кой ме е юрнал да се влача тук и да правя оценка? Няма нужда да ме изпращате.
- Сигурно е станала грешка. - Тя заситни след него по коридора.
Застанах до нея. Джаз стисна ръката ми така, сякаш се давеше. Преди да успее да се съвземе, Стъдс зашляпа бос в кухнята откъм басейна. Беше стегнат също като треньор по тенис.
- Виж ти кой е тук. Героят на героите, самият лигав плужек. - Гласът на Джаз беше зареден със сарказъм, докато вървеше по коридора. Разумно се покрих в хола. - Току-що проведох доста интересен разговор с онзи тип, дето направи оценката. Та той ми каза, че си направил нова ипотека на дома ни. Вярно ли е?
- Да. Точно така е - отвърна напълно спокойно той. - Трябваха ми пари, за да финансирам новите си изобретения... Събрал съм екип, който работи над серум против стареене. Много по-ефективен е от колагена. Проектът глътна всичките ми пари. Освен това ми отне много повече време, отколкото предполагах. Провеждам опити в Африка, но се появиха известни усложнения и странични ефекти...
- Да не би да използваш нещастните си пациенти като морски свинчета?
- Защо да не ги използвам? И без това съм направил достатъчно за тях. Сега те могат да направят нещо за мен.
- А пък аз си мислех, че предпочиташ да помагаш на онеправданите.
- Точно така, но някои от опитите трябваше да се извършат тайно. Сега ми трябват пари. Налага се да харчиш, ако искаш да имаш някаква възвращаемост. Та затова направих втората ипотека.
Забелязах как Джаз се олюля, сякаш той я бе ударил.
- И си го направил, без дори да ме попиташ? Ти за какво ме имаш? За дете ли? Чакай малко. Къщата се води на името и на двамата! Аз платих първата вноска, когато ти все още беше на стаж.
- Помниш ли, че веднъж те помолих да подпишеш едни документи, когато бързах за летището? Не бяха за застраховка. С тях ми даде пълномощно да управлявам имота от името и на двамата.
Джаз се преви, сякаш той й бе изкарал въздуха.
- Това е домът ни! Изобщо ли не ти пука за семейството? Ами синът ти?
- Няма да му се отрази зле да преживее малко трудности също като мен. На мен нямаше кой да ми държи ръката...
- Напротив, имаше. Аз бях до теб! Не съм се отделяла от теб през всичките тези гадни години. Как е възможно да причиниш подобно нещо на собствения си син? Ненормалник. Идиот.
Стъдс все още не знаеше, че съм в къщата. Опитвах се да измисля правдоподобна причина и да се измъкна, като например: „Боже, раждам!" В същия момент телефонът иззвъня. Джаз грабна слушалката.
- Слушай - изрева тя. - Той няма пари. Върви да чукаш някой друг глупак.
- Дай ми телефона - нареди Стъдс. Изтръгна слушалката от ръката й и започна едносричен разговор. Обичайната му бъбривост беше изчезнала. В гласа му нямаше и следа от топлота. Долавяше се единствено безпокойство и гняв.