Выбрать главу

Джаз го наблюдаваше внимателно. Дейвид Стъдланс ми се струваше толкова неразгадаем, колкото и типичният му за лекар краснопис. Затова пък Джаз му познаваше и кътните зъби.

-      Какво става? Пак ли бившата пациентка платоложка, а? Не ми обяснявай, че те преследва! - Джаз избухна в нервен смях. - Напълно си го заслужаваш.

Стъдс се притесни.

-      Ти откъде знаеш за Мариан?

-      Не знаех. Отпечатъкът на вулвата й върху лицето ти ви издаде. Значи ето къде отивали парите, а? За диамантени висулки и мезонети из Мейфеър. Изобщо не става въпрос за проучване.

Бе ужасно да присъствам на гърчовете на умиращ брак. Двамата се мятаха като риби на сухо. Аз се бях настанила максимално далече от тях, на един от античните столове на Джаз. Тънките му изваяни крака създаваха впечатлението, че всеки момент може да хукне нанякъде. Как само ми се искаше да ме понесе надалече.

-      Заплашва да докладва за мен на Комисията по медицинска етика - въздъхна Стъдс. - Ще ми се размине само с две години условно, но...

-      Какво? Ти сериозно ли говориш? Искаш да кажеш, че тази жена те изнудва?

-      Да, благодарение на теб. Какви си й ги надрънкала, че съм се виждал с други жени? Започна да става гадна, след като разбра. Сега заплашва да ме съди до дупка.

-      Ти си хирург. Не можеш ли да я съдиш и ти на свой ред? - попита с леден глас Джаз.

-      Не и ако имам забрана за практика. Какво ще правя без работата си?

Джаз стисна юмруци.

-      А аз как ще живея без къщата си? Копеле мръсно! Първото задължение на лекаря е да не причинява вреда. Нали това е в основата на Хипократовата клетва? Наистина трябва да ти забранят да практикуваш. Да правиш секс с пациентка е наистина прекалено. Всеки лекар е наясно, че за подобно престъпление като нищо ще останеш без права.

-      Господи! Да не би аз да съм виновен. Пациентките често се влюбват в лекарите си. Фройд го нарича пренасяне и не е нищо повече от подвеждаща погрешна стъпка...

Подвеждаща погрешна стъпка значи, казах си аз. Точно така, истинска подвеждаща погрешна стъпка, като например да започнеш война в Близкия изток.

-      Отначало беше много вдъхновяващо. Мариан е интелектуална. Разговорите с нея са невероятни - обясняваше Стъдс, без да се съобразява, че наранява съпругата си. - След това тя взе да хлътва. Оставяше стихотворения в чантата ми. Лепеше любовни бележки по колата. Появяваше се на места, където знаеше, че ще ходя. Можех спокойно да я съдя за тормоз. Както и да е, когато откри за другите жени, направо полудя. Стана неуправляема. Преследваше ме навсякъде. Тази жена има нужда от помощ. Какво изобщо очаква от мен? Това си е биологичната съдба на мъжете — да преследват нови сексуални завоевания. Ние сме програмирани да...

-      Програмирани ли? Ти да не би да си записващо видео? - озъби се Джаз.

-      Напълно естествен природен цикъл...

-      Жените имат напълно естествен природен цикъл, Дейвид.

-      Аз, разбира се, скъсах с нея. Тогава стана напечено. - Той обходи стаята с поглед. — Тя отишла на адвокат и направила официално изявление, че е дошла при мен за помощ, защото изпаднала в депресия, а аз съм се възползвал от състоянието й. А пък връзката ни само изострила здравословните й проблеми. Ще свидетелства, че съм използвал неправомерно физическата и емоционалната й нестабилност.

-      С какви доказателства разполага? - Лицето на Джаз бе посивяло.

-      Есемесите ми. Страхувам се, че ги пази всичките. Направо да ти кажа кое е най-лошото. Заплашва да продаде цялата история на „Нюз ъв дъ Уърлд" с подробности как съм я водил в секс клубове в Ню Йорк и Париж, където съм я карал да прави секс с непознати, за да мога да гледам.

Джаз се строполи на един стол. През цялото това време аз не смеех да шукна. Всъщност опитах се да се промъкна крадешком към вратата, но всеки път, когато направех дори половин крачка, ме хващаше страх.

-      Защо не практикуваше безопасен секс, Дейвид, тогава спокойно можех да те пратя да си го начукаш - промълви тя.

-      Нямаш представа какво отвратително мнение имам за себе си и как не го заслужавам - нацупи се като съвършен егоист Стъдс. - Отдадох целия си живот да помагам на хората.

-      Да, Стъдс, светът се нуждае от повече такива като теб, все хора, готови да се справят с проблемите и да предизвикат неправдата... Това е цитат от надгробното ти слово, което ще прочета пред събралите се над ковчега ти, защото имам намерение да те пречукам. Защо не ми каза по-рано за изнудвачката, преди да направиш втора скапана ипотека на дома ни?