- Опитах всичко освен детектор на лъжата - довери ми тя.
Дори не можеше да му сготви, защото кухничката бе напълно разнебитена. Предложих й да отидем да купим някои основни неща.
- Все ще намерим нещо евтино и весело, което да вземем.
- Страхотна идея! - отвърна саркастично Джаз. - Точно това ми трябва, когато съм потисната, а специалистката по Силвия Плат изнудва съпруга ми.
За Хана всичко бе приключило освен крясъците и подялбата на недвижимото имущество. Двайсетгодишният й брак се бе побрал в една папка на бюрото на адвоката. Бракът е също толкова маневрен, колкото и тежкотоварен танкер, но тя поне се бе заела да промени курса в мига, в който забеляза допуснатото отклонение. Съпругът й, който бе обещал, че няма да осемени която и да е жена, се бе пренесъл при майката на детето си.
Хана се почувства толкова унизена, когато разбра, че бракът й е съществувал единствено за негово удобство, че заплаши да си смени името и да се премести в друга страна членка на Европейския съюз. Честно казано, изпитвах непреодолимо желание да направя като нея.
Бракът ми с Рори бе сведен до една извънбрачна връзка, ипотека и две деца. Когато новината се разнесе, приятелките ми започнаха да цъкат съчувствено с език, но истината бе, че въздишаха от облекчение, че това се бе случило на мен, а не на тях. Чувствах се като гумена ръкавица, обърната наопаки.
Междувременно Рори бе заминал с Бианка на почивка в Гърция. Тъй като тя непрекъснато използваше за нуждите си нашите спестявания, започнах да я наричам Бианкомат, а общата ни сметка с Рори се превърна в Бианкова сметка.
Иначе всичко си беше супер. Направо върхът. По-добре няма накъде.
Като изтощен от дълга война ветеран аз се примъкнах в къщата на нашите, за да намеря убежище през ваканцията. Това бе единственият случай през съзнателния ми живот на възрастен човек, когато си позволих да се наплача в прегръдките на мама. Вечно се бъзиках с нашите, че детството ми е било толкова скапано, че сега „няма от кого да се оплача". Затова пък моите деца нямаше от какво да се притесняват в това отношение, защото ги бях заредила с повече от достатъчно оплаквания. Когато им съобщих, че двамата с Рори сме се разделили, те ме погледнаха ужасено, забравиха, че трябва да се държат наперено и нагло, и се превърнаха в уплашени бебешоци. Джени, вече на дванайсет, избухна в сълзи. Нежно я дръпнах да седне в скута ми и я закрепих, сякаш бе ваза от династията Минг. Как да омаловажа един развод?
Опитвах се да ги разсея с безкрайни екскурзии до разни панаири, да ги возя на влакчето на ужасите и из „Тунелите на смъртта", но така и не успях да прогоня мрачното им настроение. Хаосът в живота ми, изглежда, бе заразен, защото към края на лятото родителите ми не спираха да се карат. Мама непрекъснато се оплакваше, че била компютърна вдовица, вдовица заради бараката в двора, вдовица заради голфа. Обясняваше на баща ми, че причината, поради която толкова обичал компютъра си, била, че и той самият бил компютър - никога не си наясно какво се опитва да ти каже, а паметта му все не достига.
- Имаш късмет, че се отърва от мъжа си - обърна се към мен мама на висок глас, докато вечеряхме, без да се съобразява, че татко я чува. - Сигурно е истинско облекчение да не се налага да се преструваш, че го намираш привлекателен в леглото.
Въпреки всичко за мен Рори си оставаше привлекателен. Беше моята опора, моят фар в нощта. Липсваше ми топлината, която излъчваше. Всеки път, когато телефонът звъннеше, се втурвах към слушалката, ала той не се обади нито веднъж.
Чувах от редовните му клиенти и съседите, че клиниката вече не предлагала услуги за бездомни кучета, бедни и възрастни, а единствено за породисти. Съседите мярвали Рори обикновено с два пудела на каишка. Едва ли един истински мъж би се показал в този вид с удоволствие. След като му се налагаше да издържа две къщи, Бианка бе въвела ред, за да стане работата му по-печеливша, и бе нарекла начинанието „котешки фън шуй".
Всички години, които Рори бе посветил на професията, очевидно са му били необходими, за да започне да се посвещава ден след ден на мастурбацията на разни престарели разгонени котки. (Вече мога напълно безпроблемно да превърна „котка" от съществително в глагол.) През останалото време предлагаше психологически услуги за „скърбящи собственици". Да изгубиш любимото животно е също толкова мъчително, колкото да изгубиш човека до теб, тръбеше брошурата, очевидно писана от Бианка.
Не, не е същото, мислех си обезумяла аз.