Опитах се да си кажа, че можеше да бъде още по-зле. Ами ако бях учителка в училище за бавноразвиващи се. Или пък в академия за стриптизьорки. Въпреки това потънах в отчаяние.
Щях да посегна към бутилката и да се натряскам подобаващо, ако не бяха Джаз и Хана. Най-хубавото, когато имаш приятелки, е, че щом не знаеш какво правиш, някой друг знае, при това много добре. Когато престанах да отговарям на обажданията й, Джаз дойде до нас и блъска по вратата, докато не я отворих и пред мен не се изправиха две напълно еднакви Джаз. Започнах да мигам трескаво и двете Джасмин се превърнаха в една.
- Няма да е зле от време на време да отговаряш на обажданията ми, сладурче. Приеми го като малко разнообразие, вместо да висиш непрекъснато пред телевизора - ядосано викна тя. - Изглеждаш ужасно. Къде, по дяволите, се покри?
- Очевидно съм била на семинара „Безпроблемно постигане на радост и еуфория" - отвърнах й троснато.
- Май всички сме били на него - нещастно въздъхна тя. - Онзи апартамент. Какво гадост. Добре че Стъдс почти не се мярка. През стените се чува какво си говорят в цялата махала. Някой през две къщи пуска водата в тоалетната и аз посягам към тоалетната хартия. Довършвам изреченията на съседката, помагам им, когато не могат да решат нещо в кръстословица, караме се. Вчера дори казах „Да" на нечие предложение за женитба.
- Извадила си късмет - подсмръкнах скръбно аз.
- Ти майтапиш ли се?
Свих безучастно рамене.
- Аз съм родена омъжена, Джаз. Не знам как иначе да живея. Държа на големите чаршафи за спалня, честна дума. Сърцето ме боли, бясна съм и не мога да си намеря място, че прогоних Рори. Изобщо не трябваше да го влача на онази терапия.
- Ето я и истината. Проклетата Хана! Тя саботира брака ти. Ти го направи от любов - заяви Джаз. След това се опита да ме успокои по единствения начин, който умееше. Сготви. Направи различни видове лазаня, къри, телешко задушено и замрази всичко в пластмасови кутии, за да има какво да вечерят децата. Освен това ме нахрани с лъжица с пилешка супа по рецепта на Хана и така ме натъпка, че накрая имах чувството, че ще започнала кудкудякам.
Когато Джаз не готвеше, Хана чистеше.
Обикновено издокараната Хана беше занемарила косата си, която приличаше на къдрава корона, а по марковите й дрехи забелязах лекета.
- Паскал твърди, че да живееш с жена, постигнала значително повече от теб, е съсипващо - докладва ми тя, докато успешно преодоляваше Еверест във вид на неизгладени дрехи. - Това го било докарало до тежка депресия. А бебето на Шона веднага го извадило от депресията. И това било доказателство, че аз съм причината. - Ютията гневно съскаше. - Готово. - Тя ми подаде изгладеното пране, сортирано по цветове.
Имах намерение да остана прикована на канапето през остатъка от земния си път, но Хана ме заплаши, че ще използва горелка, за да ме извади от унеса.
- Разправя, че да си издържан мъж, било много трудна работа. Така съм била кастрирала самоувереността му и съм съсипала напълно самоуважението му. Накратко казано, била съм го превърнала в жена. Затова трябвало да изчука Шона, за да се почувства отново мъж.
- Паскал е насъбрал достатъчно печеливши чипове и спокойно може да отвори собствено казино - заявих замислено аз. - Ами бебето? - попитах веднага след това, докато пребърквах джобовете на Джейми, преди да пъхна панталоните му в пералнята. - Не беше ли казал, че стреля с халосни?
- Има и още по-лошо. - Хана размахваше ютията като озверял съскащ робот. - Чакат второ бебе.
Трябваше ми почти цяла минута, за да схвана какво ми казва.
- Какво?
- Аз съм на четирийсет и четири. Моите яйца стават вече единствено за боклука.
- Ама... ама аз все си мислех, че ти не искаш деца.
- Не исках, защото той не искаше. Опитах се да се изолирам от всякакъв намек за деца, а все се намираше някой, който да ми ги навира в очите. Всеки ден ме сочат с пръст, Каси. - Хана размахваше още по-злобно ютията, а разкривеното й от яд лице започваше да блести от пот. - Не знам кое е по-лошо. Да ме сочат с пръст като безсърдечна егоистка, защото не искам деца или да търпя непоносимите изблици на съжаление, когато се разчуе, че не съм искала деца, за да угодя на съпруга си, а след това той си намерил по-млада жена и двамата свили гнезденце с пиленца. Освен това Паскал говори, че трябвало „да си оправим сметките", което означава, че ще иска пълна издръжка.
- Значи иска попечителство над парите ти. Не мога да си намеря място. Когато съпругата се развежда, се знае, че тя е отгледала децата и е създала дома. Заслужава някой да й го признае - започнах аз. - Само че Паскал не си е мръднал пръста! Той не знае какво е трийсет и пет часова работна седмица. За него годината се състои от трийсет и пет работни дни!