Изражението на Хана си остана неразгадаемо.
- Преди известно време.
- Точно от това се нуждаеш, сладурче! - Джаз бе толкова възторжена, сякаш бе получила безплатен подарък с покупките си. - Кой е той?
- Предпочитам да не казвам - отвърна хладно Хана. Допи кафето, стана и излезе навън. Ние я последвахме.
- На колко е години? - продължаваше да я разпитва Джаз, докато се закопчаваше.
Хана леко поруменя, но нищо друго не издаде мислите й.
- На колкото трябва.
- Кажи, де! По-младите мъже са невероятно забавни. Можеш да ги превъзпиташ както си искаш и да действаш в стила на „Пигмалион" - вълнуваше се Джаз, докато си слагаше ръкавиците. - На колко е години? Хайде, де... започваме да ревнуваме.
- Учи изкуство.
Джаз сви юмрук и рязко изтегли лакътя си назад.
- Страхотно! Студентче значи? Когато ти казах да си намериш по-млад мъж, Хана, нямах предвид да си осиновиш! - Тя се разсмя. - Какво му казваш? „Ти беше много лошо момче, марш веднага в стаята ми!" - Тя буквално танцуваше около Хана. – Има ли фосфоресцираща карта на планетите, закачена на тавана над леглото? Завиваш ли го, когато си легнете?
Джаз млъкна, изтича до близката аптека и връчи на Хана така наречения „задължителен при флиртове за една нощ комплект" - презерватив, прикрит като червило, четка за зъби и слънчеви очила, които тя на смях наричаше „Сутрешната разходка на резила".
Небето потъмня и започна да ръми. Дъждът бързо стопи новопридобитото ми спокойствие. Радвах се, че Хана е открила утеха и щастие, ала ми се струваше, че съдбата все още не се е отказала да ме използва за боксова круша.
На следващия ден, когато пристигнах в училище, заварих учителската стая окупирана от двама ненадейно пристигнали инспектори. Очевидно се бяха домъкнали, за да предадат докладите си за работата ни. Докато се опитвах да се добера незабелязана до края на стаята, господин Скруп припяваше похвали за учителката, чиято работа бе най-високо оценена, - ...учителка, която по забележителен начин отхвърля оковите на стандартното мислене и непрекъснато предлага нови творчески идеи. - Докато нареждаше, аз си правех чай и се опитвах да избегна превърналата се на кафяви буци захар от мокри лъжички и пакетчетата чай, проснати като умрели мишки по плота. Добавих малко мляко, което, както обикновено, всеки момент щеше да се пресече. Пиех мътния си чай и придърпвах настрани конеца и етикета. Бях толкова погълната от чайния ритуал, че ми отне няколко минути, докато осъзна, че шефът бълва щедри похвали не задруга, а за Пердита.
- Пердита ли? - измърморих аз. - Нестандартно мислене? Този тип какви ги дрънка?
- Представени по този уникален начин, тези идеи са истинско предизвикателство и условие за постигането на забележителен напредък - четеше той написаното на инспекторите. Бузите му приличаха на бухнали понички, а пък брадата му бе като навита на руло палачинка. - Тя е нарекла стратегията си „Да посрещнем днес утрешните предизвикателства".
Вдигнах глава като гърмяща змия, изненадана от образа си в огледало. Това беше моето заглавие. Почувствах се като изпълнителка на главната роля във филм на ужасите, чиято кола току-що е останала без бензин на някое тъмно, зловещо място и сега се налагаше да тръгна пеша, за да доведа помощ.
- Но това са моите идеи! - изкрещях, без да мисля аз. - Ти си ги откраднала! Тя ги е откраднала! - Всички погледи се насочиха към мен. - Накара ме да напиша онези тъпи определения в докладите, за да откраднеш идеите ми! Ти си лъжкиня!
- Госпожо О'Каръл! Може ли да обсъдим този въпрос по-късно в кабинета ми? - Настръхналите вежди на Скруп се смръщиха застрашително. Заговори шепнешком на инспекторите. - Има си лични проблеми. Съпругът й я напуснал - обясни той с мазен глас, изпълнен с престорено съчувствие.
- Но това са моите идеи! - заявих аз. Никой не ме поглеждаше.
Пердита ме наблюдаваше надменно.
- Нямам представа какви ги говори – нацупи се мръсната предателка.
- Не можете ли да проявите малко благородство и да пожелаете на Пердита успех? - настоя Скруп.
- Пожелавам й да се качи в самолет, който да направи неочакван контакт с Атлантическия океан.
Носът на господин Скруп потръпна. Лицето му се разкриви като на Горгона Медуза.
- Много ви благодаря, госпожо Пендъл, че споделихте с нас блестящите си идеи. Благодаря и на инспекторите за благоприятната оценка на работата ни - заяви подмазвачески той и се приготви да закрие оперативката. - Госпожо Пендъл, бихте ли изпратили многоуважаваните ни приятели?
Когато учителската стая се опразни, Скруп се врътна към мен и изсъска.