- В кабинета ми. Веднага.
Представих си как ще ме накара да напиша сто пъти „Трябва да престана с противното си маниашко поведение към Пердита. Трябва да престана с противното си маниашко поведение към Пердита." Бях подценила решението й да победи. Бях се прецакала сама.
- Това бяха моите бележки! Тя ги е откраднала - опитах се да обясня отново, докато той затваряше вратата.
Рошавите червени вежди на шефа ми се сблъскаха застрашително по средата на челото му - на този май му беше необходим тел за вежди, - но вместо да се разкрещи, той се подсмихна.
- Лъжливи обвинения за плагиатство, отправени към член на колектива, унижаване на училището пред инспекторите - това е третата капка, която преля чашата. Ще опиша случката незабавно и ще я изпратя на настоятелството.
Върнах се в учителската стая като в мъгла и се втренчих в таблото за съобщения, покрито с избелели флагчета и ученически бисери, като: „Филистиняните са жители на Филипините." Три предупреждения и изхвърчах. Май този път търкулнах стомничката и тя се счупи. Какво ще правя, ако не преподавам? Не можех да разчитам на препоръка. Улична метачка или чистачка на тоалетни бяха две от забележителните възможности, които съветниците по заетостта така и не бяха споменали. Учителската професия бе призванието ми.
Погледнах картичка, която ми бе подарил ученик: „Вие сте готина учителка. Научихте ме велико" и се предадох на сълзите. Да не би някоя циганка да ме е проклела в деня на раждането ми?
След училище потърсих утеха при Джаз, но, изглежда, тя също се бе озовала на дъното.
- Съпругът ми ме изнудва емоционално. - Говореше с тъжен напевен глас, докато обикаляхме супермаркета с количките, за да напазаруваме за седмицата. - Синът ми е станал непоносимо потаен и дръпнат, а аз съм фалирала и нищо чудно в най-скоро време да ми се наложи да бръкна в неприкосновения си фонд за пластична операция. Погледни ме само. - Тя ми показа светлосинята си чанта. - Нещата са толкова зле, че ми се наложи да си купя имитация на „Прада". Освен това... скъсах с Били Бостън. - Твърдеше, че романтичната им връзка издъхнала, когато той отказал да премахне татуираното на ръката си име „Шарин". - Каза ми да подам молба и да си сменя името на Шарин, защото това щяло да бъде по-безболезнено, отколкото да си маха татуировката. Представяш ли си? - Тя се изсмя възмутено.
Стъдс бе съсипал всички надежди на тази жена. Сломена и победена, тя подсмърчаше в кърпичката си, а след това положи огромно усилие, за да се отърси от надвисналите тревоги.
- Трябва ни малко забавление - заяви тя, когато застанахме пред замразените храни. - Поне една от нас намери малко щастие. Ако не сподели с нас, ще се наложи да живеем заради нея.
Джаз имаше намерение да започнем да следим Хана. Тя бе толкова потайна по отношение на любовника си, че любопитството ни бе разпалено до крайност. Сладоледът се разтопи в багажника на колата ми, докато чакахме пред къщата на Хана, пиехме вино за готвене направо от бутилката и се кискахме като обезумели ученички.
- Ето ги! Видях ги! - писна възбудено Джаз, когато в спалнята на Хана светна. - Искрено се радвам, че най-сетне ме е послушала.
Смеехме се в такъв захлас, че ми трябваха няколко мига, за да осъзная, че Джаз е започнала да прописква като изгубено коте.
- Джаз?
Погледнах я удивена. Усмивката й се бе разкривила. Такава усмивка отива само на човек със сплетена на множество плитки коса, свил се в някой ъгъл да попее.
- Какво има? - настоях аз.
Тя се опита да ми отговори, но устата й зейна безмълвно.
Погледнах към спалнята на Хана, но видях единствено луната, увиснала като гигантска топка за голф над къщата. Джаз се отпусна на седалката напълно шокирана, очите й бяха празни и кръгли като крушки. Издаде звук като спукана гума, но през съскането долових „Джош".
- Какво става? - Лицето ми пламна от уплаха.
- Там е синът ми!
Имах чувството, че съм попаднала в старогръцка трагедия чак на второ действие.
- Джош ли?
Не чух нищо повече, защото воят на приятелката ми разцепи въздуха.
22. ИЗБИРАЙ ВЕДНАГА. ИЛИ АЗ, ИЛИ ТЯ
Джаз изскочи от колата и заблъска по вратата на Хана, преди да успея да я спра.
- Отваряй веднага! - Гласът й бе напоен с мъка.
Над нас изскърца прозорец. Чу се блъскане на врати, прищракване на ключалки и след няколко минути Хана се появи чорлава и полугола. Зяпна Джаз.
- Къде е синът ми? - Тя се промъкна покрай Хана и нахлу в къщата.
- Защо? Да не би да му е време за лягане? - В гласа на Хана нямаше нито съжаление, нито притеснение. - Всъщност тръгна си. Благодаря ти, че предложи да помогна на Джош с онази курсова работа. Той наистина е забележителен младеж.