- Точно така. Забележителен е. - Гласът на Джаз бе като отрова, също и погледът й, който спокойно можеше да разполови Мъртво море.
Последвах Хана и Джаз в кухнята, обзаведена по последна мода, и се стегнах, готова да чуя цялата истина. Как ли щеше да обясни стореното? Можеш да разбереш много за даден човек по онзи, с когото излиза. А да спиш със сина най-добрата си приятелка означава, че си двулична психопатка.
Хана влезе в кухнята след нас.
- Докато си говорехме за изкуство, двамата създадохме интелектуална и емоционална връзка, така че бе напълно естествено да споделим и сексуалността си.
- Не искам да слушам подробности! - изрева Джаз с такава сила, че нямаше да се учудя, ако бе изместила Земята от орбитата й.
Хана изсъска развеселена.
- Нали ти ми каза да си намеря момче за развлечение. „Мръсницата се върна." Ти го каза. - Настани се на един от столовете в кухнята и посегна към пила за нокти. - „Целуни тиарата ми." „Трябва да си гаднярка, ако искаш да си кралица"...
Джаз я слушаше слисана, докато се опитваше да осмисли думите й.
- За Бога, Хана. Та той е на седемнайсет!
Хана се изсмя.
- Когато мачкаше треньора по тенис, и аз ти казах, че не е желателно да се хващаш с някого, когото спокойно може да си родила, ти ми отвърна, цитирам, че това били „дърто селски глупости".
Устните й се движеха като градински ножици, а всяка изречена дума се забиваше като нож.
Джаз я гледаше втрещено.
- Спомням си, когато ми каза, че сексът с по-млад мъж бил като да пробягаш сто и двайсет километра, само дето било много по-готино! Оказа се напълно права. Погледни ме само! Та аз грея!
Джаз простена ужасена.
- Той ми е син! - изграчи тя. - Ако беше майка, щеше да ме разбереш! Добре че никога не роди, Хана. Въпреки че... не, чакай... можеше да извадиш колагена от пъпната връв и да го инжектираш на лъжливата си уста.
Хана бе сразена от острата забележка. Не бе трудно да разбера гнева на Джаз. Отговорът на въпроса „Как запазвате младостта си?" трябваше да бъде: „В къщата на най-добрата си приятелка, в спалнята на горния етаж."
- Защо просто не пропълзиш обратно и не се завреш във вмирисаното си на сяра царство, грозна вещице. Имаш ли представа какво страдание ми причиняваш? - изсъска Джаз.
Хана се усмихна.
- Радвам се, че най-накрая разбра какво е страдание - отвърна тя. - Добре дошла в противния клуб. - Смехът й се завихри около нас.
Погледнах Хана ужасена. Нима го бе направила за отмъщение? Това бе толкова шантаво и объркано, че ми трябваше някой като физика Стивън Хокинг, за да ми го обясни.
- Ти нямаш ли сърце? - намесих се аз. В този момент имах чувството, че Хана бе особено подходяща за донор на сърце.
- Нито сърце, нито елементарно приличие! - продължаваше да съска Джаз. - Ти не си нищо повече от една пресметлива сексуална хищница.
Хана се изхили.
- Защо ли ми идват наум думи като „присмял", „хърбел" и „щърбел".
- Ти нарочно си набелязала най-уязвимата жертва. Джош току-що загуби семейния си дом. Родителите му са във война. Успехът му спада. - Джаз крачеше напред-назад, докато изброяваше жестоките постъпки на приятелката си. - Изобщо не се интересуваш какво ще му причиниш. Нито пък на мен! Най-лошото е, че дори не съжаляваш за стореното. Не искам да те виждам никога повече. - Тя крещеше вбесена. - Да пукнеш дано, чу ли ме!
Хана отново се опита да каже нещо, но Джаз я прекъсна с писък.
- Чакай да ти дам една монета, за да се обадиш и да кажеш каквото имаш да казваш на някого, на когото му пука за теб. Ако те видя още веднъж около сина си, ще те пречукам!
Едва ли щеше да я пречука, но нямаше да се учудя, ако Хана изгубеше някой крайник в схватка с първия попаднал в ръцете на Джаз домакински уред.
В наръчника със съвети как да се отървеш от приятелката си третия по ефективност метод е дай кажеш следното: „Много ще ми липсваш. Винаги когато излизахме заедно, се чувствах невероятно слаба." На второ място се нареждаше нещо от рода на: „Ето ти лирата, която все още дължа на съпруга ти, задето ме задоволи така страхотно с език." Ала най-върховното постижение бе да преспи със сина й.
- Каси - обърна се към мен Джаз. - Избирай веднага. Или аз или тя.
- Хайде, давай, застани на нейна страна. Обикновено така правиш - заяде се с мен и Хана. - Защото те е страх от нея. Това е жената, която прецака брака ти!
Погледнах едната, после другата и не знаех дали е разумно да си отварям устата. Трябваше да ги помиря по някакъв начин. Как? Ако ви кажа, че двете ми най-добри приятелки се бяха скарали, щеше да е много меко казано. Те бяха насъскани като исклямски фундаменталист, изправил се срещу тежко въоръжен войник от американските специални части. Колебанието ми, изглежда, продължи прекалено дълго, защото Джаз се завъртя бавно като матадор, който надменно обръща гръб на бика.