- Хана! Извини се. Върви след нея.
Хана се изсмя мрачно.
Докато изляза на улицата, Джаз и чантата имитация на „Прада" се бяха стопили в мъглата.
Щипещият зимен студ отново скова града, ала студенината между нас трите бе наистина арктическа. Отношенията ни бяха по-студени и вгорчени дори от нощите. Недоверието ни бе обгърнало отвсякъде и ние се чувствахме вледенени и предадени.
Звънях непрекъснато и на Джаз, и на Хана, но отговор нямаше. Не можех да повярвам, че двайсет и пет годишното ни приятелство се бе разпаднало и потъва в сивота, после в непрогледен мрак като вечерите ми. Как бе възможно нещо, създавано десетилетия, да бъде съсипано с един замах? Приятелството ни бе споявано от центробежни сили, ала най-неочаквано гравитацията се бе изпарила и ние се разлетяхме незнайно накъде из космоса.
Колебаех се дали да не пиша на Джаз, но не знаех какво да й кажа. Много съжалявам, че съпругът ти се оказа долен сваляч, че къщата ти е с две ипотеки и той я продаде, без дори да ти каже, а най-добрата ти приятелка се чука със сина ти. Само че не знаех как да докарам сладникавия край.
Губиш приятелка, но се сдобиваш с майка. Тъкмо когато си мислех, че няма начин нещата да тръгнат по-зле, майка ми се премести у нас. Напуснала баща ми заради „другата" в живота му - навеса за инструменти. Очевидно висял там непрекъснато, вечно ровел разни болтове и жици и компютърни джаджи.
- Когато си пред клавиатурата на живота, задължително дръж единия си пръст на бутона „Escape", миличка - посъветва ме тя. - Пуснах на баща ти имейл: „Измайстори си компютърна жена".
Цяла седмица изброяваше недостатъците на баща ми.
- Времето трябва да е разчетено. „Тази разходка ми отне десет минути и седемнайсет секунди." Този човек е в състояние да измери и вината в минути и секунди. С тази разлика, че той не знае какво е това чувство за вина! - възмущаваше се тя.
Децата се покриха по леглата си. Джаз бе научила сина си да пишка в тоалетната още на две, докато аз непрекъснато смъквах дъната на креватчетата, за да не могат малките да излизат и да ме будят по традиционния детски начин - като ми скубят щръкналите от носа косми и пеят „Ставайте всички да се повеселим". Аз съм от хората, които смятат, че децата трябва да си поспиват следобед, но не и когато навлязат в пубертета. Това вече не е здравословно.
Джейми бе станал такъв разбойник, че ми се наложи да отида на родителска среща под измислено име. А пък през последните шест месеца Джен общуваше с мен само с три думи „Трябват ми пари". Беше на етапа, когато се заключваше в стаята си и нямаше намерение да излезе, докато не се пренесе в някое университетско общежитие. Въпреки че като й гледах успеха, май я зовеше славна кариера в някое заведение за бързо хранене. За всичко бях виновна аз. Бях лоша майка. Би трябвало някой непрекъснато да ми напомня: „Старай се повече."
Нещата бяха толкова отчайващи, че нямаше да се учудя, ако Винсънт Прайс се отбиеше, за да спретне някое предаване. Двете с мама давехме сърдечните си неволи в алкохол - нещо, което обикновено правех с приятелки. Само че след втората бутилка започвах да се убеждавам, че ми е по-добре без Джаз и Хана.
- Никога не съм ги харесвала тези надути фръцли - призна майка ми, когато ме извика да вечеряме, както едно време. Погледнете само колко много бе постигнала тя оттогава и колко бях помъдряла аз!
Да се отървеш от приятелките си е по-трудно, отколкото да се отървеш от излишните килограми. Може и да има петдесет начина да разкараш любовника си, но да разкараш приятелките си е почти непосилна задача.
„Съжалявам, момичета, вече не искам да си играя с вас." Това просто не върви, след като престанете да се въртите на детската площадка. „Струва ми се, че е крайно време да започнем да се виждаме и с други." Това също не бе върховно попадение. Нито пък: „Просто не искам да ви виждам повече."
- По-добре ти е без тях, миличка - реши мама.
- Ъъъъъфффффф - отвърнах аз.
- Да не говорим, че ти е много по-добре без онзи мързеливец, мъжа ти, съкровище.
- Ааааууууффф - добавих аз, преди да се гътна на една страна.
Нямах оргазъм, нямах съпруг, нямах ум за две стотинки, а сега нямах и приятелки. Щом изтрезнях, се зарекох да завещая мозъка си за научни изследвания. За разлика от мен той изобщо не беше използван.