23. СТРАШНО ЩЕ СЕ ИЗКЕФИШ НА ТОЗИ БРАК, ДОРИ ДА СЕ НАЛОЖИ ДА СЕ РАЗВЕДА С ТЕБ ЗА ТАЗИ ЦЕЛ
Началото е винаги лесно. Знаем как да се влюбим. Телата ни подсказват какво да направим. Разполагаме с хитове, арии, стихотворения, филми и книги в прослава на еуфорията. Труден е краят. Какво става, когато любовта отдръпне магията си? Когато радостта се изпари и ние се изпълним с жлъч и обвинения?
- Ами ако отчаяно копнееш за страст, секс, приятелство и деца с един-единствен партньор? Възможно ли е да се случи такова чудо? - попитах жената в лекьосания халат, появила се срещу мен в огледалото, за да открия с огромен ужас, че това съм аз.
По някое време ни светва, че животът не се е получил така, както сме го искали. Какво ли не се случва. Любовникът те зарязва, децата отлитат от семейното гнездо... някой решава да си разшири беседката и ти засенчва градината. Аз пък се будех в семейното легло и пред погледа ми изникваше образът на съпруга ми, стиснал със зъби прашката на Бианка, а в следващия момент забелязвах, че съм заобиколена от празни бутилки вино, кутии шоколадови бонбони и гледам „Аз съм звезда, измъкнете ме оттук". Човек би си казал, че риалити предаванията по телевизията ще ми напомнят, че има хора, които са още по-тъжни и нещастни дори от мен. Само че без Рори и без двете ми най-добри приятелки аз чувах ръмженето на дивите зверове и драскането на ноктите им, докато последните пламъчета на лагерния огън угасваха.
След като приятелството ми с Хана и Джаз вече не съществуваше, започвах да се питам каква част от отношенията си сме приемали за даденост и не сме я оценили. Как копнеех за един от онези лековати разговори за впити дънки и кола-маска. Приятелките си споделят и доверяват какви ли не дреболии за настроенията и мечтите си. Една вечер, тъй като не можех да търпя повече щръкналите като скелет празни закачалки, които ползваше Рори, започнах да ги запълвам с мои неща и открих картичка, която ми бе дала Джаз още докато бяхме в колежа.
Приятелки сме с теб...
Доведе друга и вече сме три.
Така започнахме накуп и завъртяхме се във кръг.
И също като кръг приятелството ни остава без начало и без край.
Всеки друг път бих се обадила на контролиращите клишетата, ала тази вечер очите ми плувнаха в сълзи.
В чакалнята на зъболекаря на следващия ден дръпнах от масичката някакво списание и отворих на статия за здравето. Там се твърдеше, че приятелството между жените не само запълвало емоционалните празноти в брака, но и намалявало риска от болести, защото понижавало кръвното налягане, нормализирало работата на сърцето и регулирало холестерола. Редът ми беше дошъл, но аз се бях задълбочила толкова много, че не помръднах, когато ме извикаха. Дори да бях в спешното, понесла в плик отрязаната си ръка, пак нямаше да трепна. В статията обясняваха, че ако нямаш близка приятелка, си изложена на същите рискове като заклетите пушачи.
Браво. Оставаше ми толкова малко време живот, а аз трябваше да се занимавам с почистване на зъбен камък. Станах и незабелязано напуснах чакалнята.
За пръв път се оказа, че работата не ми носи спасение, въпреки че се опитвах да се правя на компетентна заради децата.
Един следобед се готвех да си тръгна и вече си обличах палтото, когато Скруп свика неочакван съвет, за да ни уведоми, че Пердита получава повишението. Усетих как извивам уста в някакво подобие на усмивка, приличаща повече на гримаса. Горната ми устна потръпваше така, сякаш многокрако тропическо насекомо се разхождаше по кожата ми.
Пердита бе така поразена от изненада, че едва не обърка предварително измислената реч.
- Вчерашният ден остава в историята. Утре пази тайните си. Днес е истински дар. Днес е нашето настояще и подарък. Благодаря ви за този подарък в днешния ден, господин Скруп. Нямам търпение да започна работа като заместник-директорка под ръководството на творческа личност като вас... Надявам се не се сърдиш - избълва Пердита, когато профуча покрай мен, гласът й беше толкова лепкаво захаросан, че една не изпаднах в хипергликемична кома.
Докато останалите колеги изразяваха безрезервното си желание Пердита да бележи много успехи на новата длъжност, аз изразих огромното си желание да я натисна на дъното на някое джакузи и да пусна вътре училищните пирани.
Също като палава ученичка отново бях призована в кабинета на Скруп. Той ми обясни, че след като запознал настоятелството с трите ми предупреждения, било решено съдбата ми да остане в неговите ръце. И тъй като така отявлено съм била демонстрирала враждебността си към новата заместник- директорка, било очевидно, че за училището би било най-добре, ако приема събитията като възможност за осъзнаване на творческия потенциал на живота. Когато го погледнах тъпо, той се смили и заговори на английски и предложи да продължа напред. Този път бях съгласна с него. Въпросът бе накъде да продължа? Доста подходяща ми се стори възможността да емигрирам на Марс.