За да добиете представа за цялостната картина, понякога трябва да се отдръпнете. Качих се по перилата. Когато спрях такси, за да се прибера, ръцете ми бяха замръзнали, устните посинели, краката изтръпнали, палтото ми покрито с кални ледени висулки.
Бяха ме подмятали дълго, прекадено дълго. Бях от хората, които се оглеждат предпазливо, преди да си помислят да кръстосат ръце. Очевидно предназначението ми в този живот е било да служа за предупреждение на другите. Не обвинявах Джаз, защото недостатъците в брака ми, които тя изтъкна, бяха съвсем истински. А пък аз бях виновна, че сама се бях оставила на самоунищожително подчинение и послушание. Приятелите ми, семейството, персоналът в училище, съпругът ми - до един се отнасяха с мен като с робиня. Правех всичко, което поискаха, освен да им беля зърна грозде и да им вея с палмови листа. Дотук със стария ми живот. Вече бях преродена! Можех спокойно да спечеля наградата на Шърли Маклейн за „Постижения в миналия си живот", щом се прибера вкъщи, възнамерявах да взема драстични мерки. Ще задраскам със замах Джаз, Хана и Рори от списъка на приятелите и семейството. Ще видят те!
Освен това ще си купя куче. Рори се оказа прав, ако не за друго, поне за това. Кучетата са предани, винаги когато те видят, ти се радват и вероятността да ги открадне някоя друга жена е минимална.
Усетих как надеждата се надига неуверено в мен. Не можех да повярвам, че съм стояла толкова дълго на ръба на пропастта.Понякога се налага да докоснеш дъното, когато пропадаш в зашеметяваща вълна, за да си спомниш пътя нагоре.
24. НА ВСЕКИГО ЗАСЛУЖЕНОТО
Събудих се доволна, свежа и решителна. Дори фактът, че вече съм в редиците на безработните, не бе в състояние да помрачи настроението ми. Скруп бе решил да ме остави до Коледа, но ме накара да платя за този жест, като ми стоварваше късни дежурства всеки проклет ден.
Един дъждовен четвъртък, всъщност последния ден от срока, ми се наложи да остана в занималнята и да вися с дете, чиято майка се обади преди час и половина, хлипаща истерично, че е закъсала в натовареното движение. Позната работа. Бях го изпитала на собствен гръб. Не исках да навлека неприятности на детето и да оставя майката да попадне в черния списък, затова отидох до канцеларията, подвикнах за довиждане на противния директор достатъчно високо, за да ме чуе, и се измъкнах обратно в коридора, за да чакам тайно с момченцето в лекарския кабинет. След като го предадох в ръцете на измъчената му родителка, атмосферата в училището ми се стори призрачна. На приземния етаж обикновено имаше човек по поддръжката, който пушеше цигара след цигара, но, изглежда, и той си беше тръгнал за празниците. Училището, затворено и заключено, сякаш бе притаило дъх в очакване.
Притисната от тишината и тъжна, че напускам работата си, аз грабнах чантата и поех на пръсти покрай кабинета на директора, за да изляза на паркинга. Почти бях стигнала вратата, когато долових необичаен шум. Приглушени удари и стонове долитаха от кабинета на шефа, затова реших, че той все още е тук и сигурно е получил инфаркт. Не че имаше сърце. Пристъпвайки като опитен шпионин, умение, усъвършенствано през годините, докато дебнех отрочетата си, аз открехнах вратата към светая светих на директора.
Бях изумена. Пред очите ми директорът с панталони, набрани около глезените, налагаше голия задник на Пердита, просната върху бюрото му с вдигната пола и смъкнати гащи. Докато линията плющеше по порцелановото й дупе, тя хленчеше.
- Няма да позволявам на други момчета да ме пипат. Само вие, господине.
Бе истинско мъчение да сдържам истеричния си кикот, но не исках да разберат, че съм ги видяла. Не и преди да се насладя на този невероятно пикантен момент и да го документирам за поколенията на видеокамерата на мобилния си телефон.
Стоновете и пъшкането им бяха толкова шумни, че успях да снимам необезпокоявана цяла минута преди Скруп да ме забележи, както бях застанала на вратата. Изглеждаше като хипопотам, който получава епилептичен припадък. Адамовата му ябълка заподскача по езофагуса като мишка, надрусана с амфетамини.
- Боже, не съм убедена, че това е съобразено с правилника за безопасност, нали господин Скруп? - попитах на висок глас аз. - Попълнихте ли бланката за евентуални рискове? Я да помисля къде в скалата се нарежда чукането на подчинен? Дали това ще бъде прието за незначителна, средна или високорискова ситуация? Аз бих я определила като високо-рискова, а вие? Нека помислим заедно за вероятните рискове и възможния изход от положението. Имате ли презерватив? Не. Значи наистина става въпрос за високорискова ситуация. Аха! Ами тресчиците от дървеното бюро, ами ако някой се пореже на лист хартия и това се случи с някоя особено интимна част от анатомията ви? Това изобщо не е съобразено с правилника за безопасност, нали? Остава и рискът да докладвам за вас на настоятелството. - Очите му, полуприкрити под рошавите вежди, се защураха из стаята. - Вие как определяте такъв риск? За мен е много висок, скапаняк такъв. Освен ако положението ми не се промени. Какви ли ще бъдат последствията, ако не стане? Чакайте да видим... обвинение в корупция, обществото ще ви заклейми, пълно унижение... а, да, и разбира се, развод. Съществува висока степен на вероятност да се обадя още сега на съпругата ви и да й предам записа, който току-що направих на мобилния си телефон. Да, на това наистина му се казва високорискова ситуация. Много, ама много високорискова.