Выбрать главу

След смъртта на Филип Хубави — внезапен прелом. Продължителното щастливо редуване на мъжки наследници се прекъсва.

Тримата сина на Железния крал се изреждат на престола, без да оставят син. В предишните томове разказахме трагичната участ на френския двор около една непрекъснато излагана на търга на честолюбците корона.

Четирима крале в гроба за четиринадесет години — има с какво да се смае въображението. Франция не беше свикнала да се събира толкова често в Реймс. Родословното дърво на Капетите сякаш е поразено от гръм. И за никого не е успокоително, че короната се пада на нестабилния клон Валса. Самомнителни, безразсъдни, с огромна самонадеяност, влюбени във външните изяви и лишени от задълбоченост, принцовете Валоа са убедени, че е достатъчно да се усмихват, за да бъде кралството щастливо. Предшествениците им отъждествяваха собствената си личност с Франция. А те отъждествяваха Франция с представата, която си изграждаха за себе си. След проклятието на преждевременната смърт проклятието на посредствеността.

Първият Валоа, Филип VI, наричан „намерения“, или с други думи случайният крал, явно не успява за десет години да утвърди властта си щом именно в края на този период неговият първи братовчед, Едуард III Английски, се решава да започне наследствения спор; и наистина същият обявява правото си над френския престол и на това основание поддържа владетелите и градовете във Фландрия, Бретан, Сентонж и Аквитания, които роптаят срещу новия крал. Ако имаше насреща един силен монарх, англичанинът сигурно щеше да бъде по-колеблив.

Филип дьо Валоа не успя и да отблъсне опасните нападения — неговият флот бе разгромен при Еклюз по вина на един адмирал, назначен без съмнение заради непознаването на морето; а в това време самият крал броди по полетата вечерта след битката при Креси, защото бе пуснал собствената си конница да премаже пехотата му.

Ако Филип Хубави налагаше данъци, заради които биваше упрекван, той го правеше, за да осигури защитната мощ на Франция. Когато Филип дьо Валоа събира още по-тежки такси, то е за да заплаща с тях собствените си поражения.

През последните пет години от царуването му курсът на монетите ще се промени сто и шестдесет пъти, парите ще загубят три четвърти от стойността си. Напразно облаганите с високи данъци храни достигат главсзамайващи цени. Невижданата инфлация предизвиква ропот в градовете.

Когато нещастието разпери криле над някоя страна, всичко се съюзява с него. Природните бедствия съпътствуват човешките грешки.

Чумата, страшната чума, дошла от дълбините на Азия, поразява Франция по-жестоко от коя да е друга област в Европа. Улиците на градовете са превърнати в морги, покрайнините — в гробища. На едно място покосява една четвърт от населението, на друго една трета. Изчезват цели села, от които сред неразораните земи оцеляват само изоставени на вятъра съборетини.

Филип дьо Валоа имаше син, когото за жалост чумата пощади.

На Франция й оставаха само няколко стъпала до пълното разорение и разруха и именно Жан II, по погрешка наречен Жан Добрия, довърши нейното падение.

Поредицата от посредствени крале едва не стана причина да се унищожи още през Средните векове традицията, която предоставя на природата да определя в недрата на една и съща династия носителя на върховната власт. Но дали народите печелят повече от лотарията на избирателните урни, отколкото от случайната среща на хромозомите?

Първа част

Нещастията идват отдалече

I

ПЕРИГОРСКИЯТ КАРДИНАЛ РАЗМИШЛЯВА…

Трябваше да бъда папа. Как да не мисля и премислям това, след като три пъти съм държал тиарата в ръце; три пъти! Както за Бенедикт XII и Климент VI, така и за настоящия ни предводител, аз бях този, който в крайна сметка реши на чия глава да бъде поставена тя. Приятелят ми Петрарка казва, че майсторя папи… Не съм чак толкова добър майстор, щом нито веднъж не успях да увенчая собствената си глава. Е, божия воля… Колко странно нещо е един конклав! Положително съм единственият жив кардинал, участвувал в три. А може би ще бъда свидетел и на четвърти, стига нашият Инокентий VI да е наистина толкова болен, колкото може да се съди от оплакванията му…