И все пак… и все пак, роден съм под знака на Юпитер и Слънцето, и то в кулминация, което означава власт и мирно царуване. Никой от другите кардинали няма такова хубаво разположение на звездите. В деня на избора моят хороскоп беше по-добър от този на Инокентий. И въпреки това… мирно царуване, мирно царуване, добре, но сега е война, смут, размирици. Звездите ми предвещават премного щастие и не отговарят на времената, в които живеем сега. Тези на Инокентий показват трудности, грешки, превратности и бяха по-подходящи за мрачния период. Бог съгласува хората с времето и призовава папите в съответствие със своите цели; един — за величие и слава, друг — за мрак и падение…
Ако не бях постъпил в църквата, както желаеше майка ми, сега щях да бъда граф дьо Перигор, тъй като по-големият ми, брат умря без наследник именно в годината на първия конклав и понеже аз не можех да сложа графската корона, тя се падна на по-малкия ми брат, Роже-Бернар… Няма как, нито папа, нито граф. Е, трябва да се примирим с мястото, което провидението ни отрежда, и да се стремим да бъдем възможно най-полезни. Положително ще бъда от изигралите голяма роля в своя век значителни личности, забравени веднага след смъртта им. Паметта на народа е ленива — помни само имената на кралете… Да бъде волята ти, господи…
Пък и каква полза да умувам, тези неща съм си ги казвал стотици пъти… Развълнувах се, защото отново видях Перигор от моето детство, скъпата църква Сен-Фрон и защото ги оставям зад себе си. Я по-добре да погледам пейзажа, може би го виждам за последен път. Благодаря ти, господи, че ми отреди тази радост…
Но защо се движим толкова бързо? Вече минахме Шато-л’Евек, а от тук до Бурдей ще стигнем за не повече от два часа. Наистина първия ден се минава малък преход. Сбогуването, последните благословии, които ми искат просителите, забравеният багаж — винаги се тръгва по-късно от предвиденото. Но този път наистина преходът е малък. Брюне! Хей, Брюне, приятелю, иди отпред и нареди да забавят хода. Кой ни води с такава скорост? Кюнак или Ла Рю? Не е нужно да ме тръскат толкова. И кажи на монсеньор Аркамбо, племенника ми, да слезе от коня, защото го каня да пътува с мен в носилката. Благодаря ти, върви…
Когато идвах от Авиньон, с мен беше племенникът ми Робер дьо Дюразо. Той притежаваше много от чертите ла сестра ми Агнес и на майка ни. Защо му трябваше да се бие за френския крал в Поатие и да го убият онези грубияни англичаните. О, не го упреквам, макар че трябваше да се преструвам на недоволен. Кой можеше да предположи, че крал Жан ще се остави да го натупат така? Изправя тридесет хиляди души срещу шест хиляди и още същата вечер го пленяват. Ама че безразсъден и глупав владетел! Ако беше приел споразумението, което му поднесох като тепсия с дарове, щеше да спечели всичко без бой!
Аркамбо не ми изглежда толкова буен и с такива блестящи качества като Робер. Не е бил в Италия, която доста отваря ума на младежта. Е, с божия воля той ще бъде перигорски граф. Пътуването с мен ще му е от полза. Този младеж може много да научи от мен…А и след като си прочета молитвите, ми е неприятно да оставам сам.
II
ПЕРИГОРСКИЯТ КАРДИНАЛ ГОВОРИ
Не че ми е неприятно да яздя, Аркамбо, нито пък възрастта ме е направила негоден за това. Повярвайте, все още съм в състояние да измина петнадесет левги на кон и познавам по-млади от мен, които мога да изпреваря в ездата. Впрочем виждате, че винаги ме придружава един оседлан параден кон, готов да го възседна, ако пожелая или се наложи. Но аз съм се убедил, че целодневното друсане на седлото отваря по-скоро апетита, отколкото ума, и предразполага към повече ядене и пиене, а на мен много често ми е нужна трезва глава, особено когато трябва веднага след пристигането да правя проверки, да се разпореждам или да водя преговори.
Много крале и на първо място френският биха управлявали по-успешно своите държави, ако уморяваха по-малко бъбреците си и малко повече своите мозъци и ако се въздържаха да решават важни проблеми на трапезата, на финала на някакво надбягване или връщайки се от лов.
Забележете, че не е по-бавно да пътуват в носилка, както аз правя, ако имаш добри коне във впряга и предвидливостта да ги сменяш често… Не искате ли бонбон, Аркамбо? Там са, в кутийката до ръката ви… е, подайте ми един…
Знаете ли за колко дни стигнах от Авиньон до Брьотьой в Нормандия, когато трябваше да отида при крал Жан по времето на онази безразсъдна обсада? Отгатнете… Не, синко; по-малко. Тогава тръгнахме на двадесет и първи юни, денят на слънцестоенето, и то съвсем не рано сутринта. Вие знаете или по-скоро не знаете как става потеглянето на един нунций, по-точно на двама — нали тогава бяхме двама… В такива случаи е редно след литургия всички кардинали да придружат заминаващите на една левга извън града; и всеки път се струпва голяма тълпа, която върви отзад или наблюдава от двете страни на пътя. Върви се бавно, за да се придаде по-голяма тържественост на шествието. После всички спират, кардиналите се нареждат по старшинство и пратеникът се сбогува с всекиго поотделно. Разбирате, че цялата тази церемония продължава доста след зазоряването… Тръгнахме, значи, на двадесет и първи юни. И на девети юли бяхме в Брьотьой. Осемнадесет дни. Никола Капочи, моят колегат се разболя. Трябва да призная, че го бях поразтърсил, изнеженото синче. Дотогава никога не беше пътувал с такъв ход. Но затова само седмица след това моят доклад за първата среща с краля, пратен по няколко конника, се намираше в ръцете на Негово преосвещенство.