Не минава година, в която да не прехвърли войски в континента, било в Булоне или в Бретан, или, както през последните две лета, да не заповяда поход от неговото херцогство Гийена.
Навремето сам заставаше начело на войските си и си извоюва слава на отличен пълководец. Понастоящем вече не придружава армиите си. Поверява ги на добри военачалници, придобили опит битка след битка; но мисля, че той дължи успехите си най-вече на това, че поддържа една постоянна войска, състояща се предимно от пехота, която е винаги на разположение и в крайна сметка не му струва по-скъпо от тези тежки армии, чието свикване коства големи разходи, които трябва да разпускаш и отново да вдигаш, които никога не се събират навреме, въоръжени са безразборно, а частите им не умеят да действуват съгласувано при бойни маневри.
Много е възвишено да кажеш: „Отечеството е в опасност. Кралят ни призовава. Всеки да се притече!“ С какво? С прътове? Не е далеч денят, в който всеки крал ще последва примера на английския, и ще воюва с войници на постоянна служба, добре заплатени, които отиват, където им заповядаш, без да се шляят или мърморят.
Виждате ли, Аркамбо, за да е силно едно кралство, не е нужна обширна територия, или многочислено население. Трябва само да има един горд народ, способен на усилия, управляван достатъчно дълго време от умен владетел, който умее да му поставя велики цели.
От държава, която наброяваше заедно с Уелс едва шест милиона души преди страшната чума, и само четири милиона след бедствието, Едуард III направи една процъфтяваща нация, от която се страхуват, и която говори като равна с Франция и с империята. Търговия с вълна, морска търговия, подчинена Ирландия, доходно експлоатиране на благодатната Аквитания, навсякъде упражнявана и изпълнявана от всички кралска власт, постоянно наета и в постоянна готовност войска, ето с какво Англия е толкова мощна и богата.
Самият крал притежава огромно имущество; казват, че не може да сметне богатството си, но аз знам, че го пресмята, иначе нямаше да го има. Започна преди тридесет години, наследил празна хазна и дългове в цяла Европа. Днес той дава заеми. Построи отново Уиндзор, благоустрои Уестминстър… да, Вестмутие, ако предпочитате; оттолкова ходения там най-накрая свикнах с английското произношение, защото, чудно нещо, откакто започнаха да завладяват Франция, англичаните даже и в двора говорят все повече на техния саксонски език, и все по-малко на френски… Във всичките си дворци крал Едуард трупа великолепни неща. Купува от ломбардските търговци и от кипърските мореплаватели, и не само източни подправки, но всякакви художествени изделия, които служат за модели на неговите занаятчии.
Като стана дума за подправки, племеннико, трябва да ви кажа нещо за черния пипер. Много изгодна стока. Не се поврежда; през последните години търговската й цена непрекъснато се покачва, и по всичко личи, че ще продължи така. В един склад в Монпелие имам пипер за десет хиляди флорина; купих го срещу половината стойност от дълга на един тамошен търговец на име Пиер дьо Рамбер, който не можеше да заплати на кипърските си доставчици. Понеже съм каноник на Никозия… без да съм бил там, уви! Този остров се слави с голяма красота… успях да уредя въпроса… Но да се върнем на сир Едуард.
Кралска маса при него не е празна дума и който за пръв път сяда на нея, дъхът му секва пред изобилието от злато, с което е отрупана. Златен елен с почти естествена големина заема средата й. Чаши, ибрици, подноси, лъжици, ножове, солници, всичко е златно. При всяко сервиране кухненската прислуга пренася количества, от които могат да се изсекат монети за цяло графство. „В случай на нужда можем да продадем всичко това“, казва той. Но в моментите на затруднение… коя хазна не познава такива моменти?… Едуард винаги може да разчита на заеми, защото е всеизвестно, че притежава такива богатства. Самият той винаги се явява пред подчинените си във великолепни одежди, облечен в скъпи кожи и извезани дрехи, блестящ от скъпоценни камъни и обут в ботуши със златни шпори.
Бог не е забравен сред целия този показен блясък. Единствената църква в Уестминстър се обслужва от четиринадесет викарии, освен свещениците от хора и клисарите. За да се противопостави на папата, той увеличава църковните длъжности и държи да бъдат изпълнявани единствено от англичани, без подялба на бенефициите със светия престол, по който въпрос винаги сме били в противоречие.
След грижата за бог, грижа за рода. Едуард III има десет живи деца. Най-големият, уелски принц и аквитански дук, ви е известен; той е на двадесет и шест години. Най-малкият е бъкингамският граф, когото току-що отбиха от дойката му.