Вече знам по кой път ще мине престолонаследникът. Засега върви след нас. Утре ще бъде в Троа. Но ще отиде в Мец през Сен-Дизие и Сен-Мииел, а ние ще се отбием в Шалом и Вердюн… Първо, защото имам работа във Вердюн… каноник съм на катедралата… и после, не искам да изглежда, че се присъединявам към престолонаследника. Но както сме близо един до друг, ще можем по всяко време да си разменяме пратеници, и то в същия ден или на следващия, а и връзките ни с Авиньон ще се осъществяват по-лесно и по-бързо…
Какво? Какво съм обещал да ви разкажа и съм забравил? А, да… какво направи крал Жан в Париж през четирите дни, в които отсъствува от обсадата на Брьотьой?…
Трябваше да приеме клетвата на Гастон Феб. Това беше успех, победа за крал Жан, по-скоро за канцлера Пиер дьо Ла Форе, който търпеливо и умело бе уредил това. Защото Феб е зет на наварския крал и техните владения се намират едно до друго в подножието на Пиринеите. А от началото на царуването тази клетва все се отлага. Сега, когато Шарл Наварски е в затвора, тя можеше да промени нещата, и да повлияе върху мнението на много европейски дворове.
Разбира се, славата на Феб е стигнала до вас. О, той не е само голям ловец, но и голям рицар в турнирите, голям почитател на литературата и строителството, и на всичко отгоре голям чаровник. Бих казал: голям владетел, чието нещастие е, че има твърде мъничка държава. Твърди се, че е най-красивият мъж в наше време, и аз съм напълно съгласен с това. Много висок, по-силен и от мечка… а той наистина се е борил с мечка, племеннико!… стройни крака, тесен ханш, широки рамене, лъчезарно лице, и с усмивка, която открива ослепително бели зъби. А косата му, тази златна грива с бакърени отблясъци, лъчиста, вълниста, извиваща се чак до врата му, този естествен, пламнал ореол, заради който е взел слънцето за герб, и прякора Феб, който впрочем пише неправилно, навярно защото си го е избрал, преди да понаучи малко гръцки. Никога не носи шапка и ходи гологлав като древните римляни, което е уникален случай за нашите обичаи.
Преди време съм му бил гост. И наистина той се постара най-важните особи от християнския свят да минават през неговия малък двор в Ортез, успял да направи от него голям двор. Там срещнах един дворцов граф, един прелат на крал Едуард, един първи шамбелан на кастилския крал, без да броя прочутите лекари, един известен зограф и няколко доктори по право. Всички тези светила бяха великолепно посрещнати.
Доколкото знам единствен кипърският крал притежава такъв бляскав и влиятелен двор при толкова малка територия; но той разполага с много повече средства, които му осигуряват силно развитата търговия.
Феб безцеремонно и забавно ви представя това, което му принадлежи: „Ето ловните ми хрътки… конете ми… това е любовницата ми… това са незаконните ми деца. Госпожа дьо Фоа е добре, хвала на бога. Ще я видите тази вечер.“
Вечерта, в страничната част на замъка, която е превърнал в открита дълга галерия и от която има изглед към хълмистия хоризонт, целият двор се събира, във великолепни одежди, и продължително се разхожда, докато над Беарн се спуска синкав здрач. От единия край до другия има огромни камини, в които горят огньове, а по стените между тях са изрисувани ловни сцени, дело на дошли от Италия художници. Гостът, който не си е взел всички украшения и най-красивите дрехи, изглежда доста зле. Предупреждавам ви, ако ви се случи да отидете там… Агнес дьо Фоа, която е наварка, сестра на кралица Бланш и почти толкова хубава, е цялата в злато и перли. Говори малко, или по-скоро може да се предположи, че се страхува да говори. Слуша как менестрелите пеят Aqueres mountanes, съчинена от съпруга й, и която в Беарн обичат да подемат в хор.
В това време Феб минава от група на група, поздравява този или онзи, посреща някой сеньор, хвали някой поет, спира на разговор с някой посланик, осведомява се мимоходом за световните въпроси, изказва мнение, дава полугласно някакво нареждане и управлява, както си приказва. Това продължава, докато облечената в ливреи прислуга влезе с дванадесет горящи факли да му извести, че може да мине на масата заедно със своите гости. Понякога сяда да вечеря едва в полунощ.