Орландо меч извадил и… познал
в човека най-големия си брат!
ЦЕЛИЯ
О, той за него казваше, че бил
чудовище направо!
ОЛИВЕР
И със право!
Аз знам това от всички най-добре.
РОЗАЛИНДА
А после? Разкажете за Орландо!
Какво направил? Там ли го оставил,
храна на изгладнялата лъвица?
ОЛИВЕР
Той два пъти понечил да го стори,
но над мъстта надвила добрината,
връх взела над гнева кръвта на брата
и той срещу лъвицата се хвърлил
и я убил. Шумът им ме събуди.
ЦЕЛИЯ
Как? Вий сте брат му?
РОЗАЛИНДА
Той спасил е вас?
ЦЕЛИЯ
Не бяхте ли вий този, който подло
замисля непрекъснато смъртта му?
ОЛИВЕР
Да, бях, ала не съм. Аз друг съм вече.
И казвайки какъв съм бил преди,
не се червя и даже чувствам радост,
защото знам сега какъв съм станал!
РОЗАЛИНДА
А тази кърпа в кръв?
ОЛИВЕР
До нея също
Ще стигнем скоро. Щом във сладки сълзи
взаимно от началото до края
обляхме своите повести и брат ми
узна от мен как бях се озовал
във този пущинак, при своя княз
заведе ме и той гостоприемно
ме повери на неговите грижи.
Орландо в пещерата си ме взе
и там съблече се и аз тогава
разбрах, че звярът е раздрал със нокти
ръката му, и то така дълбоко,
че цялото туй време тя кървяла
и, бледен, брат ми свлече се пред мене,
шептейки: „Розалинда!“ И тогава
аз подкрепих го, раната превързах
и не след много, щом се посъвзе,
той прати ме, макар и непознат,
да дойда тук и да ви обясня
защо е закъснял, а тази кърпа,
обагрена от неговата кръв,
да дам на младия овчар, когото
на смях наричал „своя Розалинда“.
Розалинда припада.
ЦЕЛИЯ
Какво ти стана? Ганимеде! Боже!
ОЛИВЕР
Мнозина губят свяст, щом видят кръв.
ЦЕЛИЯ
Не, туй е друго! Братов… Ганимеде!
ОЛИВЕР
Свести се.
РОЗАЛИНДА
Отведете ме във къщи!
ЦЕЛИЯ
Веднага, братко!… Много ви се моля,
хванете го под мишницата! Тъй!
ОЛИВЕР
По-смело, момко! И това ми било мъж! Не, нямате вие мъжко сърце!
РОЗАЛИНДА
Нямам, признавам си. Но пък вие признайте, че ви изиграх отлично! Моля ви, разкажете на брат си как майсторски се престорих на ужасно изплашената Розалинда! Хей-хо!
ОЛИВЕР
Това не беше преструвка. Цветът на лицето ви свидетелства за неподправено вълнение.
РОЗАЛИНДА
Преструвка беше, уверявам ви!
ОЛИВЕР
Добре, тогава смелост! Преструвайте се, че сте мъж!
РОЗАЛИНДА
Че аз точно това правя, но, честна дума, всичко в мене е създадено, за да бъда жена!
ЦЕЛИЯ
Хайде! Ти ставаш все по-блед. Да тръгваме към къщи! Драги господине, елате с нас!
ОЛИВЕР
Ще дойда — брат ми каза да узная
дали сте му простили, Розалинда.
РОЗАЛИНДА
Това ще ви кажа после. Засега ви моля само да похвалите пред него актьорската ми дарба. Тръгваме ли?
Излизат.
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
В гората.
Влизат Точилко и Одри.
ТОЧИЛКО
И това ще стане, Одри! Да бъдем бодри, Одри!
ОДРИ
Свещеникът си беше много добър, каквото ще да казва оня възрастен господин.
ТОЧИЛКО
Това беше един съмнителен Оливер, Одри! Един отвратителен Кривовер, ти казвам! Но тук из гората се върти някакъв младеж, който предявява претенции за тебе!
ОДРИ
Знам за кого говорите, но той ще има да взима. Ей го и него!
Влиза Уилям.
ТОЧИЛКО
Простакът е за мен като насъщен хляб! Ние, шегобийците, признавам си, много сме виновни, но не можем, без да се подиграваме на някоя жертва. Просто не ни сдържа!
УИЛЯМ
Добър вечер, Одри!