Выбрать главу

        забравили за утрешно охолство,

        в тоз лес-дворец, на таз трева-килим

        по простому да се повеселим!

        Хей, младоженците! Момци, моми,

        хванете се на двойки за ръцете!

        Изпълнени с веселие сами,

        с веселие и танца изпълнете!

ЖАК

        Прощавайте, разбрах, че Фредерик

        е предпочел живота на пустинник

        пред пустия живот сред шум и блясък?

ЖАК ДЬО БОА

        Да, точно тъй е.

ЖАК

                        Аз ще го подиря.

        От тез новопокаяни нерядко

        човек почерпва знание и мъдрост.

Към Княза изгнаник.

        Оставям вас на трона ви предишен,

        с търпение отново извоюван.

Към Орландо.

        А вас — на любовта, добита с вярност.

Към Оливер.

        А вас — на селски дом и знатни връзки.

Към Силвий.

        А теб — на брака, с преданост заслужен.

Към Точилко.

        А теб — на свадите. Защото мисля,

        че в пътешествието си любовно

        сте запасени със храна най-много

        за месец-два. И тъй, бъдете здрави!

        Аз сам не съм любител на забави!

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Не, Жак, постойте! Останете, хайде!

ЖАК

        За танци — не. Но трябвам ли ви, знайте,

        че „Жак Меланхоличния“ се крие

        във пещерата, дето бяхте вие!

Излиза.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Недейте спира, новобрачни млади!

        Завиждам ви на близките наслади!

Танц. Излизат.

ЕПИЛОГ

РОЗАЛИНДА

        Наистина, не е прието героинята да произнася епилога, но не виждам с какво тя ще е по-лоша от героя, който казва пролога. Ако е вярно, че доброто вино не се нуждае от разгласа, би трябвало и добрата пиеса да няма нужда от епилог. И все пак за голямото вино винаги се съобщава с големи надписи и добрата пиеса печели от един добър епилог. Но какво да правя аз, като нито епилогът ми е добър, нито пиесата беше кой знае какво? Да прося благосклонност, не ми приляга, защото не съм облечена като просякиня. Аз съм по заклинанията и ще започна с жените. О, жени, в името на любовта ви към мъжете заклинам ви да харесате това любовно забавление, както ви харесва то и извън театъра! О, мъже, в името на любовта ви към жените — а от усмивките ви личи, че тук никой не ги мрази — заклинам ви, тази заплетена игра между мъже и жени никога да не ви омръзва! Ако бях истинска жена, бих ви целунала всички подред с изключение само на тези, чиито бради не ми харесват, чиито лица не ми допадат и чийто дъх не ми се понрави! И сега съм уверена, че в награда за готовността ми всеки тук, който има хубава брада, красиво лице и приятен дъх, ще изпрати с ръкопляскания този мой благодарствен поклон!

Излиза.