Само че сега нямало време за такива работи, защото проклетият глас чакал за отговора. За Великия отговор. Но какво, да го вземат всичките дяволи, е животът?
— Почти съм готов — казал той.
Онова, което го побърквало, било осъзнаването, че ако може да отговори правилно, ще спечели много. Това бил наистина невероятен шанс за духовен напредък, възможност да прескочи няколко стъпала и да достигне направо до Прозрението, Мокше, Сатори! Една наистина всестранно развита личност би могла да разреши този въпрос и да използва резултата, за да стане гуру, може би даже нещо повече! Иначе може цял живот да си ходиш на уроци в групите на Исален или Гурджиф и никога да не се и приближиш до такова положение! Но какво е животът?
Мортънсън загасил цигарата си и забелязал, че тя му била последната. Нямал повече, докато не стигнел обратно в пансиона, където бил отседнал. Боже! Как да се справи с това? Животът е колебание? Желание? Копнеж? Скръб? Подготовка? Плодовитост? Съединяване? Разделяне?
Мортънсън почесал челото си и изрекъл с висок, но някак си треперлив глас:
— Животът е голям пожар!
Последвало тайнствено мълчание. След като преценил, че е изчакал дискретно, Мортънсън попитал:
— Хммм, правилно ли отговорих?
— Опитвам — изгърмял благородният и ужасяващ глас. — Голям пожар е много дълго. Пламък? Огън! Животът е огън! Това става!
— Точно огън исках да кажа — проговорил Мортънсън.
— Ти наистина ми помогна — казал гласът. — Много го бях закъсал на тази дума. А сега, може би ще ми помогнеш и на 78 отвесно. Трябва ми бащиното име на изобретателя на звездния двигател без вътрешно триене. На върха на езика ми е, но не мога да го кажа. Третата буква е „Д“.
Мортънсън бил подготвен за всякакви чудновати случки, но представата му за провеждане на духовен разговор все пак не била участие в решаването на космическа кръстословица. Не можел да го приеме, макар определено да било Необикновено Преживяване.
Той казва, че след това обърнал гръб и си тръгнал от гласа и висшите му мистерии и се прибрал в пансиона си в Катманду. Сега се е върнал на работа като спедитор в предприятието за малцови храни на баща си в Скоухегън и прекарва отпуските си в Майорка.