Выбрать главу

— Да — съгласи се доктор Джонс, — положението наистина е сложно. А защо всъщност се е разпаднал бракът им?

— Не зная и не ме интересува. Вероятно причината е във всекидневната метаморфоза от една в друга форма. Подобно напрежение ще разруши и най-здравата психика. Свържете се с Мюнстър, ощастливете го с психологическите си съвети и разберете причината. Сбогом.

Юристът на правителството изключи връзката.

„Нима направих грешка, като ги подтикнах да сключат брак? — питаше се мислено доктор Джонс. — Интересно е да разбера, какво всъщност е станало. Впрочем, това даже е мой дълг.“

Той взе телефонния указател на Сан Франциско и го отвори на буквата „М“.

* * *

Шестте години съвместен живот се оказаха тежко изпитание за двамата. Вече семейни те се преместиха в Лос Анжелис, където наеха тристаен апартамент в голям жилищен блок. Вивиан, която три четвърти от денонощието изглеждаше като човек, успя да намери работа в информацията на летището. Но що се отнася до Джордж…

Пенсията едва достигаше четвъртината от заплатата на Вивиан и това жестоко го притесняваше. Мисълта му изцяло беше заета с фикс-идеята да увеличи по някакъв начин доходите си, за да подтисне проклетия комплекс за непълноценност. Един ден видя във вестника следната обява:

"БЪРЗ НАЧИН ЗА ЗАБОГАТЯВАНЕ! НАПРАВО В ДОМА ВИ! РАЗВЪЖДАЙТЕ ГИГАНТСКИ ЮПИТЕРИАНСКИ ЖАБИ, КОИТО СКАЧАТ ПО ДВАДЕСЕТ МЕТРА! ВИЕ ЩЕ ОТГЛЕЖДАТЕ СВЕТОВНИ ШАМПИОНИ В ДИСЦИПЛИНАТА „МАРАТОН ЗА ЖАБИ!“

Без да се колебае Мюнстър купи чифт жаби и започна да ги отглежда в мазето си. Портиерът, андроида Леополд, уважаваше много ветераните от Великата война и си затвори очите пред нарушението.

Слабото поле на земното притегляне позволяваше на юпитерианските жаби да се развиват много бързо и скоро мазето стана тясно за гигантските им скокове. Бедните същества се удряха по тавана и стените, рикушираха подобно на топки за тенис и накрая умираха от травмите. Очевидно, за да се чака приплод от клетите животни, беше нужно по-солидно по размери помещение, отколкото мазето на блок KK-604.

По това време се роди и момиченцето — чист блобъл. Джордж напразно чакаше желатиновата маса да се превърне макар и за миг в нормално бебе.

Веднъж, когато двамата с Вивиан бяха в човешка форма, той предизвикателно заяви:

— Нима мога да считам това дете за свое? Някакво си неземно същество, което ми е напълно чуждо. — В гласът му имаше нотки на отвращение. — Доктор Джонс беше длъжен да предвиди и подобна ситуация. Може би то е само твое и затова е наследило истинския ти облик!

Сълзи закапаха от очите на съпругата му.

— Ти ме обиждаш! — прошепна тя.

— Дявол знае, какво правя! Аз се сражавах с твоите роднини. Убивах ги и това никак не ме смущаваше. — Мюнстър стана мрачен като зимен ден. Облече палтото си и съобщи: — Отивам в Клуба на Ветераните. Ще пийна по чашка с приятелите си.

Сетне излезе бързо от дома си и се запъти да удави мъката си в компанията на старите приятели от военните времена.

Клубът на Ветераните-разузнавачи се намираше във вехта постройка в предградията на Лос Анжелис. Помещението отдавна се нуждаеше от солиден ремонт, но клубът не разполагаше с необходимите средства, понеже повечето членове, подобно на Джордж Мюнстър разчитаха единствено на нищожната си военна пенсия. За развлечение им служеха древен тримерен телевизор, грамофон с десетина популярни за времето си мелодии, шахматни дъски и маса за игра на карти.

Обикновено Джордж гаврътваше по някоя и друга халба бира и сядаше зад шахматната дъска с някой от приятелите си. Това развлечение беше достъпно и за човешката и за блобълската форма на съществуване. Впрочем, клубът беше май единственото място в града, дори планетата, където двете форми не предизвикваха неприятни конфликти.

Този път съперник на Джордж беше Пит Ръгли, също женен за блобълка, превърната подобно на Вивиан в земна жена.

— Пит, не издържам повече. Цял живот мечтая за дете и какво получавам вместо него? Канче желе! — заоплаква се Мюнстър.

Пит не отвърна веднага. Първо отпи солидна глътка от чашата си и едва тогава отвори уста:

— Не се предавай, стари приятелю. Естествено е една женитба да носи проблеми. Но е трябвало предварително да мислиш за тези работи. Освен това следващото ви дете може да бъде чисто човече.

— Но Пит, чуй ме! Проблемът е друг. Промени се отношението ми към жена ми. Възприемам я като чуждо същество. Но и себе си чувствувам така. Ние двамата сме се превърнали в същества. — Той обърна халбата на един дъх.