— Но от блобълска гледна точка… — дълбокомислено започна Пит.
— Човече! — в този миг Пит наистина беше в човешката си форма. — На чия страна си ти? — с раздразнение го прекъсна Джордж.
— Не крещи така — озъби се Пит, — че ще ти разкрася гадната физиономия.
Миг по-късно и двамата се бяха вкопчили яростно един в друг. За щастие Пит навреме се преобрази в блобъл, така че мина без сериозни телесни наранявания. Сега Джордж беше още по-самотен, тъй като приятеля му изтече към друга маса, където се бяха настанили блобълообразните в момента колеги-ветерани.
„Може би трябва да отидем на някой по-далечен астероид и там да образуваме собствено общество — нито човешко, нито блобълско“ — мислеше Джордж. — „Не, засега ще трябва да се върна при Вивиан. Та имам ли нещо друго на света? Просто ми провървя, че я срещнах. Какво щях да правя без нея? Един обезобразен ветеран, без истински приятели, наливане до спукване всяка вечер, без бъдеще, без надежда, без истински живот…“
Скоро Мюнстър откри нов начин на печелене на пари. Малкият домашен бизнес се основаваше на търговията по пощата. За начало той помести в съботното приложение на „Ивнинг пост“ следната обява:
„МАГИЧЕСКИ КАМЪНИ! ТЕ НОСЯТ ЩАСТИЕ! УНИКАЛНА ДОСТАВКА ОТ ДРУГА ЗВЕЗДНА СИСТЕМА! САМО ДВА ДОЛАРА!“
Подобни камъни имаше на Проксима Центавър, а сега блобълите ги правеха на Титан. Вивиан му помогна да установи търговски връзки със съотечествениците й и Мюнстър закупи голямо количество. За съжаление и тук новоизлюпеният търговец удари на камък; на Земята бяха останали малко лековерни, които да смятат, че срещу сумата два долара съдбата ще им се усмихне щастливо.
„Банкрутирах“, отбеляза тъжно Джордж.
Изглежда, все пак съдбата се смили над бедния Джордж и след претърпените удари му подхвърли малка печалба — новото бебе се оказа хибрид. Точно половината от денонощието беше във човешка форма. Така той придоби дете, което, макар и понякога, го радваше с ясно изразената си принадлежност към собствената му раса.
Намираше се още в еуфория от случилото се, когато в апартамента му нахлу делегация от съседите.
— Ние ви молим… — мърмореше водачът на неканените гости, като нервно потропваше с крак по пода от смущение, — да напуснете блока ни.
— Но защо? — извиси глас обърканият Джордж. — Тук ние живеем две години, нищо лошо не сме направили, спазваме стриктно правилника за вътрешния ред и досега никой не се е оплаквал от нас!
— Така е, но сега имате дете-хибрид, което, било по-рано, било по-късно, ще поиска да играе с нашите деца, а това ние не можем да позволим.
Мюнстър се изплю на прага пред делегацията и трясна вратата и така се отърва от смутените им лица. „Ще полудея — мислеше той, — за тези хора ли се сражавах по време на войната? Сигурен ли съм, че няма да стане по-лошо?“
Час по-късно седеше в клуба си, пиеше бира и приказваше със стария си приятел Шърмън Доусън, чиято жена също беше блобълка.
— Лошо, Шърм, лошо — оплакваше се той. — И все по-лошо ще става. Гонят ни от Земята. Може би ще трябва да емигрираме на Титан?
— Глупости, Джордж! — енергично протестира Шърман. — Прекалено си впечатлителен. Нима бизнесът с електромагнитните пояси върви зле?
Последните няколко месеца Джордж се захвана да произвежда и продава електронно устройство, което намаляваше теглото. И отново Вивиан му помогна с връзките си. Подобно нещо бе разработено на Титан и се ползуваше с голям успех сред блобълите. А на Земята въобще не бяха чували за него и Джордж получи повече поръчки, отколкото можеше да произведе в скромната си работилница.
— Случи ми се нещо ужасно — зашепна той в ухото на Шърмън. — Вчера бях в аптеката на Мен Стрийт и уговарях такава голяма поръчка, че ужасно се развълнувах и непроизволно се превърнах в блобъл пред очите на собственика и десетина купувачи. Веднага анулираха поръчката. Ето от какво се страхувам! Тяхното презрение, в буквалният смисъл на думата, ме тласка в проклетата блобълска форма, която аз лично мразя многократно повече от тях!
— Вземи си помощник чистокръвен човек, който да води всички търговски операции — предложи Шърмън.
— Самият аз — надигна се заплашително Джордж — съм чистокръвен човек. Никога повече не забравяй този факт!
— Аз имах предвид…
— Знам, какво си имал предвид — избуча Джордж и замахна с бутилката.
За щастие не уцели. Двамата противници под въздействие на емоционалния стрес се превърнаха на блобъли. Но боят продължи и в тази им форма и те се сплетоха в кълбо от извиващи и шибащи пипала.