— Мис Ноулън — заяви той, — веднага потърсете и намерете Хенри Ромеро.
— Сър, той е на телефона. Помоли да ви кажа, че е много важно.
Джордж вдигна слушалката и запита:
— Какво има, Хенри?
— Току-що изясних — съобщи юридическият му съветник, — че да се създаде предприятие на Титан, е необходимо да сте техен гражданин.
— Е, предполагам, че това лесно може да стане.
— Но да станете гражданин на Титан — Ромеро явно се вълнуваше, — вие трябва да сте блобъл!
— Дявол да го вземе, та аз наистина съм блобъл! — изкрещя Джордж. — Най-малкото дванадесет часа на денонощие. Нима това не е достатъчно?
— Не — отвърна Ромеро. — За съжаление трябва да сте стопроцентов блобъл. Вие трябва да имате блобълската форма ден и нощ!
— Хм-м-м — замислено измънка Джордж, — никак не ми харесва. Но все ще измислим нещо. Май ще трябва да се консултирам с моя лекар, мистър Ед Фулбрайт.
Той изключи връзката и известно време мълчаливо обмисляше информацията. „Е, какво пък — реши накрая, — така да бъде. Трябва да се съобразяваме с обективните фактори. Необходимо е да се съобразяваме с тях така, че да не пречат на основната ни задача“.
Двадесетдоларовата монета падна в процепа и затвори накъсо електрическата верига. Доктор Джонс вдигна глава и видя развълнувана млада жена. Електронната му памет мигновено идентифицира мисис Мюнстър, бившата мис Смит.
— Добър ден, Вивиан — сърдечно я поздрави доктор Джонс и предложи на жената да седне в креслото.
Вивиан си избърса сълзите с носната кърпичка и пророни през риданията си:
— Докторе, всичко рухна… Съпруга ми си намери друга жена… Тя се нарича Нина… и мъжете от клуба на ветераните клюкарствуват само за тяхната връзка… Навярно тя е истинска земна жена… Поисках развод и сега ни чака истинска юридическа война заради децата. А аз чакам четвърто — тя внимателно опъна набръчканата при сядането си широка рокля.
— Знам — кимна доктор Джонс. — Очаква се, че детето ще бъде стопроцентово от земен тип. Все пак, едва след раждането ще се знае със сигурност…
— Напуснах Земята, живях на Титан, посещавах лекари и адвокати — продължи да хленчи жално Вивиан, — особено специалистите по брачните дела. Получих сума съвети. Сега отново съм на Земята, но не мога да се видя с Джордж, понеже той е заминал за Титан.
— Бих могъл да ви помогна — доктор Джонс издаде нещо подобно като въздишка на съжаление. — Проведох кратък разговор със съпруга ви, след като отлетяхте на Титан, но той ми отговори уклончиво. По-късно опитах отново, но не успях да се свържа с него — той сега е голям бос и добре го пазят. Но ако желаете да запазите мъжа си, тогава сте длъжни…
— Да, аз желая да запазя мъжа си, доктор Джонс. На Титан се подложих на специално лечение, използуващо последните успехи на медицината… само защото безумно обичам Джордж… дори повече от народа си и родната си планета…
— Е, и? — повдигна веждите си докторът.
— Сега оставам по двадесет и четири часа в денонощието в човешка форма. Стабилизирах се. Истинска Земна жена съм! Пожертвувах естествената си форма, за да удържа Джордж.
— Велика саможертва! — каза доктор Джонс и наведе глава в знак на почит.
— Само да мога да го намеря, докторе…
Джордж Мюнстър, гражданинът на Титан, встъпи във владение на огромната си поземлена собственост. Тържествената церемония започна, когато той бавно потече към лопатата, хвана я с псевдопотите си и направи символичната копка.
— Това е велик ден — глухо изтръби той, създавайки си орган на речта от еластичната субстанция на едноклетъчното си тяло.
— Точно така, мистър Мюнстър — потвърди Хенри Ромеро, който стоеше до него и държеше в ръцете си пачка документи.
Представителят на планетата, огромен и прозрачен блобъл, се плъзна към Ромеро, взе документите и неясно изломоти:
— Тези документи ще бъдат предадени на нашето правителство. Аз съм уверен, че те са правилно оформени, мистър Ромеро.
— Може да не се съмнявате — отговори Ромеро. — Мистър Мюнстър никога няма да се върне в човешкия си вид. Той е стабилизиран блобъл, след използуването на последните постижения на медицината. Той няма да излъже вашите надежди.
Големият блобъл, който някога беше обикновеният човек Джордж Мюнстър, се обърна към тълпата местни жители:
— Ние преживяваме исторически момент — излъчи той телепатичен сигнал, — който рязко ще повиши жизнения стандарт на всеки гражданин на Титан, взимащ участие в дейността на компанията „Магически Магнитни Мюнстерови Пояси“. Уверен съм, че така ще спомогнем да процъфти нашата любима планета и съм горд с факта, че продукцията ни е плод на прогресивната национална наука и техника.