Пиер Барбе
Какво сънуват псиборгите?
Глава I
— Нещо разхладително, капитан Сетни? — осведоми се стюардесата с лъчезарна усмивка.
— С удоволствие — съгласих се аз и поех от подноса чаша „Комендантско червено“.
Хубавото момиче се отдалечи и ме остави насаме с мислите ми; изпитвах страхотна нужда от някакъв стимулатор, за да си изясня нещата.
Не успявах да отгатна защо Великите мозъци ме бяха извикали спешно в Калапол, седалище на Великия съвет на Мъдреците, управляващи всички звезди от Млечния път.
В известен смисъл това беше добре дошло, защото ми беше писнало до командувам един жалък преден пост в края на Галактиката.
Няма по-голямо изпитание за офицера от въздухоплаването от мирното време!
Повишението става много трудно, а и съвсем не възнамерявах да се задържам на този чин.
Вярно е, че имах късмет. Беше избухнала война между Просионийците и Конфедерацията, когато завърших училището за космонавти, и това спомогна бързо да достигна чин лейтенант, а после и капитан. Оттогава — пълно затишие!
И тъкмо в този миг една тлъста ругатня ме накара да подскоча:
— Хиляди комети! Съвсем не се лъжа, това действително е Сетни!
— Пантозер… — извиках аз при вида на един грамаден здравеняк с открито, симпатично лице. — Това се казва случайност!
Лейтенантът се настани на свободното място до мен и запита:
— И вие ли отивате в Калапол?
— Да, драги мой! Призован от Великите мозъци…
Изглежда, че новината го смая колкото и мен самия.
— Да му се не види… Сигурно нейде се е вдигнала голяма разправия, за да се събудят.
Неговата реакция беше подобна на моята. Обикновено Великият съвет на Мъдреците никога не се съобразяваше с мнението на Великите мозъци. Мозъците на най-забележителните учени грижливо се съхраняваха в йонообеменни вани, където бяха оросявани и получаваха необходимите хранителни вещества. От време на време ги събуждаха, за да ги възвърнат към живот, после отново потъваха в сън.
Лабораториите, в които се пазеха, се намираха в Галакс — седалище на правителството, под стотици метри скала.
— Напълно е възможно! Но право да си кажа, и аз не съм по-осведомен от теб: дадоха ми едно от привилегированите места в кораба на редовната линия и не благоволиха да ми обяснят какъв е случаят. Какво става с теб?
— Нищо особено, в отпуск съм. Разузнавачът ми ще бъде в ремонт две седмици, затова реших да се пусна в живота на Калапол.
— Хубава идея. Само в столицата би могъл да се поразвлечеш. Още повече, че заради това имах удоволствието да те срещна. Помниш ли как се завърнахме след битката на Ригел?
— Боже мой, как да не помня! Цяла седмица не можах да се съвзема… пукнато ребро след боя с хората от Юрзана.
— Тоя път обаче не разчитай на мен да те спасявам, доста зор ще видя, за да се измъкна сам.
— Страшен късметлия си! Специалната мисия в мирно време е мечтаната възможност да отнесеш нашивка. Без да се брои, че за това се изисква да си набрал твърде много точки.
— Възможно е. От друга страна, ако не са доволни от мен, ти пръв ще станеш майор.
— Хайде, хайде! Аз съм спокоен и знам, че с вас работата е в кърпа вързана.
— И какво от това! Все пак бих желал да узная кому дължа това мило внимание.
Няколко часа по-късно космическият кораб кацна в Калапол. Колкото и да ми е позната столицата, винаги ме обзема особено чувство при завръщането ми там. Тази гора от огромни небостъргачи, над които се издига Галакс — хилядометрова кула с променливи цветове, — създава незабравимото впечатление за могъщество…
На астропорта имаше безброй машини, пристигащи или готови за път към далечни звезди. Но не ми дадоха никакво време да се полюбувам на зрелището. Един офицер от щаба ме отведе моментално към някакъв мобил, ескортиран от полицаи, който потегли като метеор веднага след като се настанихме на борда му. Махнах за сбогом на Пантозер. Съжалявах, че не можех да го взема със себе си.
Приземихме се на една от площадките на Галакс и незабавно провериха самоличността ми. После офицерът ме отведе в залата на Великия съвет на Мъдреците.
Всичко това леко ме обезпокои, толкова почести за обикновен капитан!
Огромната полукръгла зала, където заседаваха делегатите от планетите на Конфедерацията, беше препълнена. Имаше човешки същества, но също и странни създания, родени в далечни съзвездия, чиято външност доста объркваше. В тези екзотични светове еволюцията беше сътворила интелигентни люспести, слизести или покрити със златистожълто оперение същества. Някои от тях живееха в отровни атмосфери и на Полукс им се налагаше да носят скафандри. Екзобиолозите имаха върху какво да работят там: непрекъснато откриваха нови и нови животни с необикновени качества, които често се оказваха ценни помощници.