Какво ли бе това същество? Дали чужденец, дошъл от някоя далечна галактика, или просто човек, отдал се на науките за духа и материята?
А може би тази външност беше само привидна и той се беше предрешил, за да прикрие истинската си природа…
Трескаво обработвах различни инструменти с лявата си ръка, за да се опитам да узная повече за него. А „Вълшебникът“ сякаш нехаеше. Въртеше се около нас с усмивка на уста, докато конете, без да се изплашат ни най-малко от неочакваното му появяване, зацвилиха радостно!
Изведнъж то спря, вдигна своя рог към устата си и засвири тихо.
Тази музика беше много хубава и я слушах с голямо удоволствие. Ала безкрайно се изненадах, като видях, че Юон и конете затанцуваха! Дори признавам, че и аз почувствувах тръпки в краката, но тази магия нямаше особено въздействие върху мен. Джуджето констатира този факт, без да покаже, че това му прави впечатление, и спря да надува инструмента си.
Тогава то тръгна към мен и с напевен глас рече:
— Поздравявам, рицари, които минавате през моята гора! В името на всесилния бог, заклевам ви да отговаряте на желанията ми.
— Бъдете добре дошъл, вие, ваше величество! — казах аз любезно. — Изминаха само няколко минути, откакто пожелах да ви видя, и ето, че се появявате. Това ме смайва…
След тези думи незабелязано погледнах към някои от уредите, но от тях не научих кой знае какво, освен че местната радиоактивност изобщо не беше увеличена.
— Благодаря ти за отговора, васале. Явно, че и двамата проявяваме любопитство един към друг. Разбрах, че си се сражавал със сина на император Карл и си му причинил голямо страдание. Освен това установих, че в битката изобщо не си ползвал науката за оръжието, а само някакво магическо заклинание. Както знаеш, аз съм един могъщ чародей и би ми доставило удоволствие да си премерим силите, за да оценя твоите познания.
— Та вие ми правите голяма чест! — отговорих аз. — Признавам, че съм в известна степен вещ във вълшебствата, но все пак моите възможности положително не надминават вашите! Освен това аз не храня никакви лоши чувства към вас.
— Убеден съм в това и все пак с удоволствие ще те изпитам. Не мога да разчитам твоите мисли, което представлява вече един истински подвиг. Не знам също откъде идваш и какво желаеш. Императорът е страшно недоволен от онова, което си сторил на сина му, и много му се иска да те накажа. Затова ще ти се наложи да понесеш няколко изпитания и ще видим как ще се справиш. Признавам, че ти много ме заинтригува, при това аз също не ти желая злото. Ако в сърцето си не таиш зли намерения, ти ще преодолееш трудностите по пътя си. Но ние пак ще се срещнем.
След тези думи вълшебното джудже се отдалечи и после изчезна, сякаш се разтвори във въздуха с все същата лукава усмивка.
„Така — помислих аз, — ето една нова серия от тестове! Да се надяваме, че ще се справя с нея с чест, защото, както изглежда, този Оберон наистина притежава някаква съвършена технология. Това видение може да се обясни единствено със съществуването на предавател на материя, а ние нямаме толкова съвършен уред като тоя…“
Глава III
Този разговор не беше убегнал от вниманието на спътника ми и това, което бе чул, явно го беше изпълнило с уважение към мен.
— Бога ми — извика той, — ти ме измами… Ти само приличаш на скитник. Ако трябва да вярвам на джуджето-магьосник, ти всъщност си могъщ вълшебник! Независимо от това, аз съм твой длъжник, ти ми спаси живота и аз никога няма да те изоставя! Това е честната дума на Юон дьо Бордо!…
— Благословен да си, ваше величество! Може би скоро ще ми се наложи да се обърна към теб… Аз действително притежавам известна магическа сила, но не знам дали тя ще ми стигне, за да надхитря Оберон, чиято мощ, изглежда, е голяма. А сега, ако имаш желание, нека да продължим пътя си.
„За да отидем къде? — добавих аз наум. — Мистерия…“
Отново се качихме на конете и продължихме пътя си. Този път не се стараех да пришпорвам моя, тъй като продължавах да размишлявам.
Два етапа вече изглеждаха преодолени. На първо място, бях успял да вляза във връзка с един от господарите на тази планета, освен това неговата психотехника, изглежда, не му бе помогнала да разчете мислите ми. Така поне твърдеше той. Сега трябваше да чакам изпитанията, на които щеше да ме подложи Оберон по свой избор. Ако излезех с чест от тях, сигурно щеше да благоволи отново да разговаря с моята скромна личност.