— Не знам нищо повече от това, което ти казах. Там живее един гигант. Той също е изкусен магьосник. Всеки, който иска да премине по моста, трябва да влезе през вратата на укрепения замък. В такъв случай той е длъжен да излезе победител след ред изпитания, а ако не успее — гигантът ще го убие и призракът на неговата жертва ще продължи да му служи…
„По-скоро любопитно, помислих си аз въпреки всичко. Трудна работа ми се струва възкресяването на мъртъвци. Този магьосник без съмнение хипнотизира жертвите си, за да ги превърне в свои роби за ужас на населението от този край. Сигурно ги предрешва като призраци. Няма значение, всичко това е твърде любопитно и все пак след пристигането си на тази проклета планета не съм напреднал никак! Какво ли означаваха всички тези мистерии?“
Нашата ладия продължаваше да пори леко вълните, докато от зеления листак се разнасяха из простора птичи песни.
След кратка проверка моите уреди ми разкриха тайната на това придвижване. Под краката ни беше скрит малък атомен реактор, а що се отнася до командите, те достигаха посредством златната решетка, която не беше нищо друго освен една обикновена антена! Това ме успокои — лесно щеше да ми бъде да създам интерференция с излъчваните вълни и да достигна другия бряг, но не го направих, за да узная истината за този прословут гигант — господар на замъка. Дали не ставаше дума за някакъв мутант, андроид или обикновен робот? И в трите случая анкетата и бъдещия ми доклад щяха да изразят предположението, че господарите на тази планета притежават твърде напреднала техника, докато техните подвластни изобщо не познават способностите им и вземат всички тези чудеса за вълшебства!
Междувременно корабчето ни бе доплавало до края на гората. Сега по двата бряга, додето поглед стига, се ширеше зелена морава. Обработваемата земя беше малко, а оттук произтичаше и незначителната гъстота на населението.
Тъй като нямаше какво да правим, ние похапнахме. Аз поемах концентратите в устата си с помощта на устен клапан, а Юон предъвкваше оскъдната храна, която измъкваше от торбите на седлото си.
След това, възползвайки се от спокойствието, се заех да разгледам отблизо украсата на ладията, която представляваше изключително деликатна ръчна изработка. Вътре нямаше скрит никакъв уред. Като добър ездач, Юон се грижеше за конете, които успяха да утолят жаждата си с речна вода, но изглеждаха много огладнели.
Лека-полека слънцето се спусна към хоризонта. Небето се обагри в най-красиви бледолилави тонове. Бях позадрямал, когато неочаквано след един от завоите на реката, зад прикритие от величествени дървета се появи замъкът. Укрепен мост бе пряко свързан с него. Реката не можеше да се прекоси, без да се мине по моста. След това трябваше да се влезе в крепостта — високите зъбчати стени не оставяха никаква друга възможност. Впрочем нашата ладия се насочваше право към един кей, защитен с бойница. Оттам тръгваше път, водещ до моста. Високи зидове ограждаха пристана.
Не се виждаше жива душа.
Замъкът злокобно се открояваше на фона на аметистовия залез.
Лодката докосна с лек тласък каменния кей и спря.
— Така! Ето, че пристигнахме — казах аз с оптимистичен тон. — Скоро моите вълшебства ще им покажат кои сме.
— Дано те да победят злите сили на замъка, ваше величество, в противен случай ще се наложи да предадем богу дух.
С дебнещ поглед, изправени на седлата, ние изкачихме склона, който водеше към укрепения мост. Няколко нощни птици закръжиха около зъберите и сводестите процепи на зида. Не се виждаше никаква стража.
Мостът образуваше подчертано изразена арка, прикриваща входа на замъка. Над него се издигаше каменен свод, по който се стичаха капчици влага.
Когато се изкачихме на върха, забелязахме подвижния мост. Зад него се виждаше скулптиран портал, който, трябва да призная, имаше твърде ужасяващ вид.
Гротескните, отвратителни глави над него изглеждаха живи и непрестанно се въртяха като някакъв адски калейдоскоп. Безформеният нос на една се сливаше с изпъкналите очи на друга. Всичко това фосфоресцираше в зеленикаво, с изключение на очите, които горяха като жарава.
Пред тази фантастична картина висеше рог, окачен на две вериги от нажежен метал. Другарят ми не проронваше дума, но доколкото можех да видя в здрача, бе смъртно блед. Мене това изобщо не ме плашеше. В тази фантасмагория открих само един обикновен видео-екран, негоден да ни причини и най-малкото зло.