— По дяволите! — кратко отбеляза Юон. — Въобще не ми беше казал, че по собствено желание можеш да предизвикваш гръмотевица. Сега съм сигурен, че ще излезем от този замък… Вълшебството ти е равно по сила на това на джуджето Оберон!
Храбрият рицар вече твърдо вярваше, че аз също съм могъщ магьосник, и нямаше никакъв смисъл да го разубеждавам. Затова трябваше да му оставя неговите илюзии.
Независимо от всичко моят смут нарастваше. Всички тези машини свидетелствуваха за съществуването на забележителна научна култура на тази планета. Във вертепа на Оберон ли се произвеждаха тези апарати? Или тукашният господар ги фабрикуваше? Но за да узная това, трябваше да достигна до самия него и да преодолея всички премеждия, предназначени за неговите гости.
Последният тест връхлетя няколко метра след завоя на коридора.
Две огромни глави, забити на пики и поставени близо едно до друга, правеха страшни гримаси. От зениците им излитаха дълги огнени стрели и се разбиваха върху две нажежени метални плочи, изработени от особено устойчиво вещество, тъй като тези светкавици бяха всъщност два лазерни лъча!
Очите се движеха непрестанно и създаваха непроницаем огнен екран.
Това не представляваше никаква трудност за мен.
Бързият спектрален анализ на лъчите доказа, че се произвеждаха от кристали. Мощно ултразвуково излъчване разруши структурата им и на часа спря тяхното действие. Доставих си злото удоволствие да посека със сабята си една от отвратителните глави, при което излезе наяве устройството, скрито вътре — малък електронен апарат, твърде умело построен и напълно безвреден отсега нататък.
За моя чест аз бях преодолял поставените ми изпитания. Оставаше да узная дали всичко това си струваше труда, защото в края на краищата гигантът, изглежда, беше само една марионетка без никаква реална сила.
Втората врата, изправила се пред нас, щеше без съмнение да ни позволи да се срещнем с него.
Глава IV
Този път придворният декоратор бе проявил малко повече въображение. Вратата беше украсена с превъзходна глава на медуза, чиито пипала се виеха във всички посоки. Това ми се стори в известна степен детска работа, защото за да се измъкна от призрачните рицари, от стрелеца, от косачите и от марионетките, бълващи огън, означаваше, че притежавам значителни сили. Такива дреболии не можеха да ме развълнуват. Сноп лазерни лъчи постави край на тази малка хватка и отведнъж премахнах препятствието.
След тази в известен смисъл мелодраматична серия, аз бях подготвен за всичко, но не и за видението, което изникна пред смаяния ми поглед.
Пред мен се появи прекрасна млада жена с много дълги руси коси.
Единствено златните вълни на нейната коса покриваха тялото й. Верижка спъваше нежните й нозе.
— Боже! — изръмжа Юон, с което ме накара да подскоча. — Ако не бях съпруг на красивата Есклармонда, която надминава всички останали жени по красота, щях да се закълна, че това е най-лъчезарното от всички създания!
Внимавах да не противореча на другаря си, защото никога не бях виждал толкова добре сложено момиче. Сирените притежават високо реноме в Конфедерацията. И все пак те нямаха чара и изтънчеността на това грациозно видение. Стигнах дотам да желая това да не бъде само призрак.
— Господ да ви пази, девойко — рекох аз. — Съвсем не съм очаквал подобна среща в този край. Бих ли могъл да ви запитам коя сте?
Тогава нежното създание повдигна към мен светлите си очи и видях, че те бяха замъглени от сълзи и приличаха на два аквамарина.
— Ваше величество — заяви тя с напевен глас, — казвам се Николет. Баща ми беше убит от страшния великан, господар на този замък. Оттогава аз съм пленница. Единствено смъртта на това чудовище би могла да ми върне свободата. Вие току-що преодоляхте тежки изпитания и това ми даде малко надежда. Уви, никога няма да се доберете до този демон, чиято сила е равна на силата на петима мъже! Страхувам се, да не загинете заради мен и затова плача…
Все още не знаех дали не бях жертва на хипнотично видение и мълком се помолих моя микромагнетоскоп, който регистрираше всичко, което виждах, да съхрани неувяхващ образа на прекрасната Николет. Честна дума, бях омаян като младеж! Насмалко не се хвърлих в нозете й, заклевайки се във вечна любов…
Не знаех какво да кажа, но смелият Юон ме спаси от смущението ми като възкликна: