Не съм пътувал малко, но трябва да призная, че почти една трета от тук присъствуващите раси ми бяха съвършено непознати… Величието на това събрание ме смая от пръв поглед. В центъра, на трибуна с пурпур-почервена драперия, бе застанал президентът Кампъл, жител на Полукс. Признавам си, че когато се обърна към мен, почувствувах пробождане в сърцето като пред изпит!
Бях се изпънал в положение „мирно“ и целият плувах в пот!
— Уважаеми делегати — заяви президентът, — представям ви капитан Сетни от полукската въздушна флота. Избрали сме го измежду хиляди по преценка на Великите мозъци, и след задълбочено проучване на качествата му от ординаторите ни. Беше признат за най-подходящия за една деликатна мисия, за която ще ви разкажа.
Като се изкашля, за да прочисти гласа си, а и да погледне към документите пред него, Кампъл продължи:
„Нашата Галактика е твърде голяма. Никой не би могъл да има претенции, че познава всички звезди, от които е съставена. Всяка седмица наши кораби, тръгнали на далечни експедиции, откриват нови звезди. И всеки път процесът на установяване на контакт се подчинява на една неизменна програма. Спектралната група на звездата се каталогизира, след което на всяка планета се изпращат стерилни автоматични сонди, за да разузнаят дали там има живи същества. В случай, че открием доста развити цивилизации, сондите пристъпват към всички необходими регистрации, за да проучат в какво състояние е тяхната технология. После програмираме езика им върху нашите електронни преводачи. Накрая, ако няма никакви препятствия, нашите астронавти дебаркират и установяват контакт с местните жители. След определен изпитателен срок ние ги приемаме като равноправни членове на Конфедерацията.“
Президентът спря още веднъж и отпи глътка вода, този път за да привлече вниманието, и продължи сред абсолютна тишина:
„Ето вече цял месец измина, откакто получих един доклад от аспиранта Алнипос, който управляваше лек разузнавателен космически кораб в съзвездието Хидра. Този офицер беше открил нова звездна система, състояща се от девет планети, като само една измежду тях притежава необходимите условия да бъде населена от разумни същества. Но за голяма изненада на Алнипос сондите са се блъснали в непроницаем екран и не са успели да вземат никакво сведение“.
Този факт, изглежда, предизвика голям интерес сред делегатите, които оживено заспориха помежду си. Аз също се замислих над този въпрос, защото нашите разузнавателни машини са много съвършени и изпращаните от тях сонди притежават устройства, които ги правят неуловими, и могат да работят при най-лоши условия. Следователно, би трябвало да са се блъснали в някаква преграда, изработена от изключително способни хора, факт само по себе си твърде обезпокояващ…
Но Кампъл призова към тишина и продължи:
— Естествено, след като получихме тази новина, ние събудихме Великите мозъци, за да се допитаме с тях. Междувременно втора експедиция наближаваше звезда 2928 от съзвездието Хидра. Този път, за голяма изненада на Алнипос, сондите успели да заработят без затруднения в атмосферата на единствената планета и тогава научихме от тях, че на континентите й няма и следа от живот. Докъдето поглед стига, се простират необятни пустини с неспирни ветрове.
При тези думи изгледите, за които ставаше дума, бяха прожектирани от един магнетоскоп.
— …Нито едно живо същество на сушата или в океаните, след като планетата предлага всички необходими условия да бъде обитаема! В такъв случай как да си обясним съществуването на предишната преграда? Дали пришълците не бяха напуснали планетата междувременно? Алнипос решил да бъде наясно и за да се увери, че сондите му не са били заблудени, с помощта на една капсула прелетял над странната звезда. В крайна сметка успял само да потвърди данните от автоматичните уреди: нямало и следа от цивилизация!
След завръщането му на Полукс Великите мозъци решили да пристъпят към системно контролиране на уредите и към едно задълбочено проучване на самия астронавт.
— Неочаквана промяна! Като че различните уреди на сондите не били работили нормално. Самият Алнипос бе подложен на психосондьори и тези апарати откриха в подсъзнанието на астронавта части от представи, несъответствуващи изобщо на доклада му. Дали паметта му е била модифицирана? Невъзможно е да се каже със сигурност, дотолкова „промиването“ е било съвършено.
Въпреки всичко оставаше едно съмнение. Нашите ординатори и Великите мозъци не се бяха добрали до истината за случилото се. Какво трябваше да се направи при това положение?