Тези думи сякаш натъжиха красивото дете. Сълзи замъглиха нежния й поглед и тя промълви:
— Ваше величество, вие ми поднесохте най-ценния дар: свободата. И аз ще ви бъда навеки предана. Далеч съм от мисълта да ви карам да забравите вашия дълг. Но все пак знайте, че ще ви чакам до последния си дъх.
При тези думи тя бързо излезе от стаята, като триеше тайно сълзите си.
— По дяволите, друже, сърцето ти сигурно е твърдо като камък, за да се откажеш от такова владение! — викна Юон дьо Бордо. — Разбира се, възхищавам се и на честността ти. Един рицар никога не бива да престъпва клетвата и твоята мисия стои на първо място, пред любовта на тази красива госпожица. Дано не съжаляваш за това! Що се отнася до мен, това изобщо не променя нещата. Ще бъда с теб, докато имаш нужда от моята помощ.
Беше станало късно и ние напуснахме залата, където бяхме пирували, като последвахме слугите с факли, които ни отведоха до стаите ни.
Юон ми пожела лека нощ и аз отворих вратата на стаята, определена за мен.
В камината гореше силен огън, но вътре не се виждаше много добре, стаята тънеше в полумрак. Не я разгледах подробно, защото след всичките премеждия умирах за сън. Тъжен, аз се готвех да си лягам и се питах, какво ли ме очаква на другия ден, когато някой почука на една тайна врата, която не бях забелязал. Включих предпазливо енергийния си екран и отворих. Каква изненада! Красивата Николет стоеше пред мен в съвсем леки нощни одежди… Бе толкова ослепително свежа, млада и красива, че дъхът ми направо спря. Направих й знак да влезе, после я попитах какво я води при мен.
Отговорът й напълно ме обърка.
— Ваше величество — каза девойката, изчервявайки се, — според обичая в моя край, аз трябва да отговоря на желанието на рицаря, който ме е освободил… Дори и ако моят смел повелител не желае да се ожени за мен.
— Това е твърде странен обичай — отговорих изненадано аз. — Знайте, че вие с нищо не сте ми задължена! А законите, които са в сила в страната, от която идвам аз, по нищо не приличат на вашите, поне в това отношение. Бих се ненавиждал, ако трябва да злоупотребя с вас по този начин!
— Означава ли това, че изобщо не ви харесвам!
— Далече съм от тази мисъл! — поривисто отвърнах аз. — Никога през целия си живот не съм срещал толкова съвършена девойка и моето най-съкровено желание е да остана завинаги с вас. Уви! Моята мисия ми забранява да позная това щастие.
— Напълно ви разбирам и въпреки мъката, която изпитвам, съвсем не бих желала един толкова храбър рицар да наруши клетвата си. И все пак обетите, които сте дали, не ви пречат да прекарате тази нощ заедно с мен…
Думите й ме разкъсваха. Бих дал всичко на света, за да прекарам няколко щастливи часа в нейните обятия, но трябваше непрекъснато да мисля за задълженията си на офицер от въздухоплаването, а знаех добре, че веднъж отстъпил пред изкушението, щеше да ми бъде трудно да изоставя Николет!
Обичах я с цялото си сърце, но ми беше забранено да позная с нея желаните щастливи мигове. Неочаквано реших:
— Добре, така да бъде! — казах аз. — След като обичаят е такъв, аз ще постъпя така. Знайте все пак, че не правя това, за да се възползвам от няколкото мизерни часа щастие. В името на всичко най-свято, което притежавам, аз се заклевам да се завърна веднага щом е възможно и да завърша дните си с вас!
Изведнъж Николет се преобрази. Тя се усмихна лъзечарно и се приближи към мен. Взех я в обятията си и страстно я целунах, почти забравил за какво бях дошъл на тази проклета планета.
Но не й бях казал цялата истина. Бе долно да я мамя по този начин, а не желаех да рискувам и да изоставя всичко заради нея. Без съмнение щях да се върна тук по-късно, но само при положение, че изпълнех мисията си. Докато я притисках в обятията си и целувах сатенената кожа на врата й, аз неусетно включих хипносугестора.
Малко подир това прекрасното дете, излегнало се в ложето ми, се усмихваше, шепнейки моето име.
Не бях в състояние да понасям повече тази гледка, затова се втурнах към скъпоценната си чанта, за да взема хапче за сън. Докато Николет продължаваше да бленува в измамното ми присъствие, аз се излегнах върху някаква животинска кожа и потънах в дълбок сън.
Никакъв призрак не смути нашия покой.
На другия ден Николет мълчаливо протегна ръце към мен, усмихвайки се, целуна ме и прошепна в ухото ми: