Няколко секунди го деляха от сигурната смърт. За щастие, прозрачната вода ми позволи да го забележа как лежи на дъното. Като някакъв голям рак, той с тромави движения се опитваше да се освободи от доспехите си.
Бързо се гмурнах и го достигнах. Извадих от чантата с инструментите една пластмасова надуваема сфера и я затворих около него. Сгъстеният газ от една бутилка изтласка водата от неговото убежище и след няколко минути той отново пое дъх и ми даде знак, че всичко е наред.
Явно беше, че морските хора ни мразеха — те определено се опитваха да ни удавят!
Огледах се наоколо, но не ги забелязах, и с ужас открих изумителния пейзаж, който ни заобикаляше. Между високите водорасли се подаваха кошмарни същества. Дълги ръце, целите в смукала, с вълнообразни движения се насочваха към нас, огромни вретеновидни риби с усти, въоръжени с остри зъби, ни гледаха втренчено с огнените си очи. Имаше също и гигантски морски анемонии, чиито отровни пипала дебнеха случайни жертви.
По-нататък върху склона на едно малко възвишение се издигаше градът на морските хора. Там се простираха площади с градини от разноцветни водорасли, масиви от звездисти корали и прилични на храмове постройки.
Огромни сюнгери растяха покрай скалите, където се различаваха входовете на много пещери.
На дълбочина тридесет метра светлината огряваше достатъчно всичко това и отражението на водната повърхност образуваше трептящи отблясъци.
Ала съзерцанието ми не продължи дълго, защото градските стражи ни бяха забелязали и с пълна скорост се носеха към нас. Бяха десетки и продължаваха да излизат от грамадни бодливи черупки, които им служеха за заслон.
В по-голямата си част представляваха огромни влечуги с усти, пълни с безброй остри зъби. Юон ги беше забелязал и ми правеше отчаяни знаци, като размахваше напразно жалкия си меч.
Приближих се до него и извадих ултразвуковото си оръжие, най-ефикасното за такъв вид борба, след което се заех да помета противниковия авангард.
Ефектът беше твърде зрелищен — всички докоснати нападатели буквално експлодираха, а разкъсаната им плът се разпръсваше наоколо в ален облак.
Въпреки това нападението ни най-малко не бе престанало.
Към мен и Юон непрестанно прииждаха нови чудовища. Сега имаше огромни акули и октоподи, които се движеха към нас, изтласквайки вода зад себе си. Докоснех ли ги, облак мътна мастилена течност ни обгръщаше и не след дълго щях да ослепея, тъй като течението я носеше към мен.
Положението ставаше тревожно.
Там, където се намирахме, рискувахме да ни затрупат, а и не виждах достатъчно добре, за да стрелям точно. Налагаше се да отстъпим. Грабнах пластмасовата сфера с моя приятел в една ръка, а с другата включих реактора си и защитното поле.
Така успях да се приближа до огромна, за щастие празна черупка от мекотело. Там тилът ми беше защитен. Наврях Юон в дъното и застанах отпред. Благодарение на защитното поле успях да си поотдъхна. Можах да видя как разочарованите ми противници се блъснаха в него, но ние изобщо не се бяхме спасили, съвсем не, тъй като кислородните ми запаси за моя другар щяха да стигнат само за десетина часа. Следователно трябваше да открия начин за бягство, без да станем жертва на развилнелите се чудовища.
За щастие морските хора не се появяваха. Те вероятно бяха сигурни, че техните кръвожадни животни ще разкъсат отвратителните хора от сушата. Ала ние съвсем нямахме намерение да им се даваме.
Моята черупка изглеждаше невероятно здрава и аз реших да я превърна в мезоскаф. Два снопа анти „G“ спуснати от двете страни, щяха да ми позволят да изляза на повърхността съвсем спокойно. И така аз се заех с тази работа, след което включих уредите си. Нищо не излезе.
Разтревожен, увеличих мощността на излъчването. Нямаше особен ефект, без да се брои лекото поклащане. Нещо ме придържаше към дъното. Какво? Рискувах и предпазливо подадох глава навън. Адско видение — огромен калмар беше усукал две от пипалата си около долната част на нашето убежище, докато останалите бяха здраво вкопчени в някаква скала!
Сноп ултразвук го принуди да изпусне плячката си. Уви! Някакво друго животно от същата пасмина зае веднага мястото му. Известно време продължих безуспешно играта, но упоритостта на чудовищата беше невероятна. Отново попаднахме всред мастилен облак, но това не можеше да продължава повече така!