— Бихме ли могли да се отбием от този път?
— Уви, вече е твърде късно… Океанът винаги отвежда при Даю моряците, които са имали нещастието да се приближат до Ис.
Аз го слушах внимателно и скоро си дадох сметка, че говореше истината. Действително се бе появил силен вятър, след което мощно течение грабна лодките ни и въпреки всичките ми усилия, не успях да променя посоката.
Няколко минути по-късно преминахме през бронзовите врати и двете ни лодки спокойно се подредиха край градския кей.
Тогава вратите се затвориха.
Още веднъж попаднах в капан!
Очакваше ме пъстра тълпа. В първата редица стоеше старец със силно набръчкано лице и корона на главата. Нямаше съмнение — това бе крал Градлон. От дясната му страна, връз горд, чер като дявола кон се бе изправила красавица с дивна хубост, с великолепно порочно лице — принцеса Даю.
Щях ли след Николет и сирените да се оставя да бъда уловен в чувствения капан на ръцете с цвят на слонова кост, на злодейката магьосница?
— Бъдете добре дошли, благородни рицари! — проговори с топъл глас дяволицата. — Каква радост е за нас да посрещнем в нашия град Ис Окасен дьо Серн и Юон дьо Бордо! Считам, че пътуването ви протече твърде бурно. Ще ви бъде ли приятно да дойдете в двореца, за да се насладите на заслужен отдих?
„Какво великолепно създание! — помислих си аз. — И колко жалък шпионин съм аз. И най-незначителните ми действия и жестове изглеждат познати на всички и господарите на този приказен свят се забавляват с мен като с дете…“
След това продължих на висок глас:
— За нас ще бъде чест да празнуваме в такова знатно общество… Все пак желанието ни беше само да преминем през този толкова прочут град. Трябва да направя едно много дълго пътешествие и ми предстоят неотложни дела.
Даю сбърчи вежди и отговори с властен тон:
— О не, рицарю! Нима искате да ни оскърбите? Никога нито един пътник не е прониквал тук, без да е бил приет най-гостоприемно в двореца на крал Градлон. Утре ще отпътувате, ако вашето желание е такова.
С високомерния си вид, сочни устни, орлов нос и абаносови коси тя действително имаше с какво да завърти главата на който и да е нормално устроен мъж и така, аз се оставих да бъда съблазнен.
— Да бъде волята ви, благородна госпожо. Нямам никакво желание да противореча на такава съвършена красота.
За да бъда искрен, трябва да призная, че несъгласието ми беше половинчато. Това насилствено гостоприемство рискуваше да свърши зле, но може би щеше да ми помогне да проникна в тайните на тази странна планета. Освен това Даю беше толкова красива…
Една вечер в нейната компания сигурно не би била лишена от привлекателност. Наистина съществуваше и Николет, но само при вида на прекрасната принцеса човек забравяше всички други жени. Толкова завладяващ бе чарът, излъчван от нея. Невъзможно беше да се устои на изкушението.
Също като мен Юон изглеждаше покорен и въобще не възрази.
Малко по-късно, яхнали конете си, ние минавахме по улиците на Ис.
Този град беше наистина най-разкошният и най-многолюдният от всички, през които бях минал досега. Гражданите, които с почит се кланяха по пътя ни, носеха дълги златни огърлици, а пръстите им бяха обсипани със скъпи пръстени. Къщите изглеждаха удобни и добре обзаведени, но въпреки това всичко, общо взето, имаше примитивен изглед.
Нямах много време за повече наблюдения, защото принцесата не ме оставяше на спокойствие и непрестанно ме разпитваше за целта на нашето пътуване и за страната, от която се смяташе, че идвам. Крал Градлон от своя страна, изглежда, се грижеше за Юон и те си разменяха шеги, смеейки се с цяло гърло.
Накратко, оказаният ни прием беше много сърдечен, оставаше да научим как щеше да завърши всичко това. Желаех да разбера също по какъв начин Даю бе успяла да научи за пристигането ни. Вероятно тя поддържаше добри отношения с морския народ, това отговаряше на разказаното ми за Ис. Мирните му граждани, изглежда, бяха всъщност свирепи корсари, ограбващи всичките кораби, преминаващи покрай техните брегове, убиващи пътниците, за да плячкосат богатствата им.
Кралят и неговата дъщеря желаеха с любезността си да приспят нашето недоверие и, бога ми, не се справяха зле.
По великолепие дворецът надминаваше всичко, което бях успял да видя по време на различните ми пътувания из галактиките. Самият Калапол би изглеждал сив в сравнение с него. Най-много се възхищавах от безбройните статуетки, изваяни от корал, но имаше също и украшения от слонова кост и купища странни предмети, изсечени от малахитови или лазуритови блокове.