Очакваше ни трапеза, огънала се под тежестта на лакомствата. За всеки сътрапезник имаше по един златен потир, а съдовете бяха сребърни. През аквамариновите гарафи се виждаше ликьорно вино, в което светлината се пречупваше с прекрасни отблясъци.
Аз седнах между краля и Даю, а Юон се настани от дясната страна на Градлон.
Дълго пирувахме, така риби и раци отстъпиха място на късове от дивеч, след това на златисто печено. Баядерки или жонгльори ни развличаха с непрестанно подновяващи се изпълнения. Ала очите ми виждаха единствено моята съседка, която беше колкото любезна и красива, толкова и сладкодумна.
В разговор с нея научих, че наблизо нямало никакъв друг град. Принцесата ми призна също, че жителите на Ис всъщност никога не работели — океанът им давал всичко, което биха могли да пожелаят.
За сметка на това ми беше невъзможно да установя какви отношения поддържаше кралят с джуджето Оберон. Името му предизвика усмивката на Даю, която, изглежда, не се страхуваше от него. Тя ми обясни само, че царувал на континента, разположен от другата страна на океана, но изобщо не се занимавал с живота в морето. Затова пък ми разказа за едно трето лице, имащо права над всичко, което се намира под земята и в сърцето на планината. Наричаше се Водан.
И така, малко по малко загадката на тази планета се изясняваше. Джуджето Оберон царуваше над живите същества по гори, ливади и кории. Даю беше пълновластна господарка над океаните и морските създания. Третото същество, все още непознато за мен, бе получило при подялбата дълбините на глобуса.
Следователно всеки от тях имаше приблизително еднаква мощ. Кой всъщност притежаваше инсталациите, позволяващи създаването на андроиди и различни апарати, чиято висша класа на техниката ме възхищаваше? Все още не знаех това.
Още не бях успял да посетя Обероновия град в облаците — без съмнение някакъв гигантски летящ уред, но бях убеден, че Даю притежава някъде много усъвършенствувани машини и инструменти. Наистина стаите в двореца съвсем не бяха осветени с факли, както в замъка на гиганта. От стените се излъчваше силна светлина от рода на флуоресцентната. Що се отнася до вратите на пристанищния шлюз, за тях бе необходима особено мощна апаратура, за да могат да се движат при огромната си тежест.
Наумих си да извърша тайни проучвания в града. Това несъмнено нямаше за нищо да ми послужи, защото повелителката на океаните вероятно ползваше огромните площи на континента, за да укрие там машините, на които се крепеше нейната власт.
Погълнат от мислите си, бях престанал да се грижа за прекрасната принцеса, в което тя ме упрекна. Тогава аз й зададох един объркващ въпрос:
— Разказаха ми странни неща за град Ис, някои твърдят, че всеки жител притежавал по един дракон, който се подчинявал единствено нему и носел на господаря си богатствата от пленените кораби. Нещо повече, злите езици говорят, че нито един от гостите на принцеса Даю не е напускал жив този град. Кое е за вярване в тези приказки?
Даю ме стрелна дяволито с черните си очи. Наведе се към мен и почти докосна страната ми с устните си, после остана така за миг, гледайки ме право в очите.
Тази жена дълбоко ме вълнуваше. Облеклото й се състоеше от два прозрачни воала, пъстроцветни като крилата на водно конче. Дългите й черни коси ухаеха, а ароматът на редките благовония, с които щедро бе обляно тялото й, ме главозамайваше.
— Смяташ ли да останеш безразличен към мен, красиви чужденецо? — прошепна тя в ухото ми. — Пожелаеш ли, и Даю ще бъде твоя… Ела при мен тази нощ, твоята стая е близо до моята.
Предложението не ме изненада много.
То подхождаше на поведението на принцесата, която бе сторила всичко, за да ме съблазни. Уви, любовниците на повелителката на океана, прекарали една нощ с нея, не надживяваха върховното си щастие.
Но алабастровите ръце около врата ми, свежият дъх и алените устни ми пречеха да мисля за нещо друго освен за тази прокълната богиня. Какво би могъл да направи в такъв случай един нормално устроен мъж, пращящ от здраве?
Почти не на себе си аз се чух да изричам:
— Даю, любов моя, ще дойда… Не ме карай дълго да страдам, изпитвам такова желание да те притисна до себе си, да целувам устните ти, да чувствувам тялото ти до моето…
— Не се страхувай от нищо, Окасен. Ти успя да ме накараш да тръпна от желание. Нощта ни ще бъде прекрасна, до утрото ще принадлежа единствено на теб. Ще прекараме чудни часове.