Чух Юон да възкликва:
— Господи! Той ни води право при злите духове!
Това не ме разтревожи много. Зли духове или други същества, все някой трябваше да се грижи за машините на Даю. Стените излъчваха светлина, както тези в двореца, и беше лесно да се слезе в глъбините на океана. Тунелът беше широк повече от 5 м, а подът беше застлан с гладка, прилична на цимент настилка.
Ние вървяхме повече от четвърт час, без да срещнем жива душа. След това забелязах широк бронзов портал, пред който джуджета с подигравателни физиономии стояха на стража.
С появата на нашия водач те изчезнаха, за да ни сторят път, и вратите се отвориха сами, откривайки широк прозрачен купол, под който се намираха безброй машини от съвършено непознат за мене модел. Няколко зли духа, седнали пред пултове, следяха за функционирането на тази изключително усъвършенствувана централа. Огромни стъкленици, в които се поклащаха вълни от плазма, изглежда, произвеждаха енергия, защото от тях бяха изведени кабели с изолираща обвивка, които се съединяваха в един-единствен проводник, издигащ се към повърхността. Помислих, че се касае за процес на топене, използващ атомната енергия на водорода, но не бях съвсем сигурен, защото тази технология коренно се различаваше от нашата.
Недалеч от това място, в огромни басейни с морска вода плуваха електроди, подменяни от време на време. След това автомати ги поставяха в някакви пещи, от които изтичаха потоци разтопени метали. Веднъж застинали в кюлчета, те служеха за суровина на други, много сложни машини, от които излизаше разнородна маса от произведени предмети.
Така океанът даряваше Даю с безбройните метали, които владееше, и с енергията, необходима за преработването им. Благодарение на този непресъхващ извор тя разполагаше с всичко, което й беше необходимо.
Освен това забелязах няколко подводни превозни средства, спряни пред преходни отсеки. Те бяха предназначени за събирането на планктон и водорасли, както и за риболов, защото видях доста джуджета да се завръщат от експедиция с богат улов. Ето откъде идваше храната на жителите на Ис.
Бях в стихията си, отново всичко ставаше логично. На сушата жителите на тази планета бяха държани в състояние на пълно научно невежество, докато истинските господари притежаваха твърде напреднала технология. Така те успяваха напълно да задоволят нуждите на народа, който управляваха, без да разкриват произхода на тази златна мина, вълшебството обясняваше всичко! За мен оставаше един-единствен непонятен факт, каква цел преследваха по този начин Даю, Оберон и Водан?
Вероятно принцесата щеше да благоволи да ми обясни, защото беше удържала вече едно от обещанията си, разкривайки ми научните си познания.
И така, не ми оставаше нищо друго, освен да отида при нея.
Впрочем нашият водач зави обратно и ни върна към повърхността по същия път.
Погледнах към Юон, нещастникът изглеждаше съвсем смаян от видяното. За него това място представляваше свърталището на вещица, където злите духове творяха чудовищни магии, и той изобщо не разсъждаваше по-нататък.
Отново преминахме през градските врати на Ис и влязохме в двореца. С пристигането си в двора забелязах Даю, която ни очакваше усмихната.
— Е, Окасен! — възкликна тя, смеейки се. — Успя ли да се убедиш, че не съм толкова изостанала, колкото си мислеше? Какво ще кажеш за моите инсталации? Тези, които са те изпратили, ще останат доволни от доклада ти… Ако доживееш да ги видиш отново.
— Кълна се, че наистина очаквах да видя тук машини, творения на напреднала технология — казах с усмивка аз. — Изглежда ти няма за какво да ми завиждаш. И все пак не вярвах, че жена управлява тази планета.
— О! Но аз съм само един невежа в сравнение с Оберон и Водан. Именно те се занимават с тези проблеми. Аз властвувам само над морската империя и машините, преработващи благата на океаните.
— Следователно ще трябва да срещна другите двама, за да науча повече… — въздъхнах аз. — Уви! Оберон, изглежда, не държи много на моето посещение. Би ли могла да ми уредиш среща с него?
Смуглата принцеса направи жестока гримаса.
— Чужденецо — процеди през зъби тя, — ти достатъчно много си научил вече. Смятам, че ще бъде невъзможно да те пусна да си заминеш. Разбираш ли, ние особено държим на нашето спокойствие. Онова, което става тук, не засяга никого!
Още не бе завършила изречението си, когато аз почувствувах как маската ми се втвърдява като стомана и не можех повече да поемам въздух.